Спомен за светлина

Извън палатките на айилците беше лагерът на друга голяма военна сила - тайренската армия, включително елитната част, известна като Бранителите на Камъка, командвани от Родривар Тихера. Техният крал също беше с тях и след Ранд имаше най-високия авторитет в обединените им армии.

Тайренците щяха да изиграят ключова роля в плановете на Родел Итуралд. Колкото и да й беше неприятно да го признае, Итуралд беше прав. Айилците не бяха отбранителна сила и макар да можеха да задържат прохода, ако се наложеше, бе по-добре да се използват за нападателни маневри.

Тайренците щяха да са съвършени в отбрана. Имаха добре обучени роти пиконосци и пълно знаме стрелци с арбалети, с нов вид натягащо устройство, кранекин, знанието за което ковачите бяха придобили едва наскоро.

Имаше още една група във военната сила на Ранд и тя беше най-изумителната за Авиенда. Многобройните Заклети в Дракона. Лагеруваха заедно и вееха знаме, на което образът на дракона бе поставен над древния символ на Айез Седай. Множеството бе съставено от хора от простолюдието, войници, лордове, благородни дами и няколко Айез Седай и Стражници. Бяха от всички народи, включително айилци, и споделяха една обща връзка: бяха изоставили всякаква предишна вярност, прекъснали бяха всички предишни връзки, за да се сражават в Последната битка. Авиенда беше чула смущаващи слухове, че много от айилците между тях са гай-шайн, изоставили бялото и заявили, че ще го облекат отново, след като бъде спечелена Последната битка.

Казваха, че идването на Ранд щяло да премахне всички връзки сред хората. Клетви щели да се разбият при неговата поява и всяка вярност или съюз щели да отстъпят на втори план пред нуждата да се служи на него в този последен бой за човечеството. Отчасти й се искаше да нарече това глупост, но може би използваше твърде лесно това определение. Една Мъдра трябваше да гледа по-проницателно.

След като вече бяха от другата страна на портала, Авиенда най-сетне си позволи да освободи сайдар. Светът сякаш помръкна, подсиленото усещане за живот и за чудо се изпари. Всеки път, когато освободеше Единствената сила, се чувстваше малко празна, след като радостта и възбудата си отидеха.

Итуралд и Руарк тръгнаха към крал Дарлин, за да обсъдят бойните си планове. Авиенда придружи Ранд към палатката му.

- Камата подейства - каза той и опипа с пръсти черната кания на затъпената кама. - Артам. Чул бях да се говори за тях, още в Приказния век, но никой не знае как се правят. Чудно, кой накрая го е постигнал…

- Сигурен ли си, че подейства? - попита Авиенда. - Може да те е наблюдавал, но да не се е разкрил.

- Не, щях да усетя вниманието му - отвърна Ранд. - _Наистина_ подейства. С това нещо няма да ме усети, докато не стигна чак до Въртела. Когато все пак разбере, че съм там, ще му е трудно да ме види и да удари пряко по мен. Авиенда, това, че ти трябваше да я намериш и да познаеш какво е, че Елейн трябваше да ми я даде… Шарката ни заплита всички там, където трябва да сме.

Усмихна се и добави: