Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Колко пъти си била в период на нужда?
- Чакам. Моля се. Отброявам.
Лейла се намръщи и се зае да отваря нов пакет солени бисквити. Беше ѝ трудно да си спомни нещо конкретно от онези луди часове с Куин – цялото изживяване бе епично изпитание. Обаче като се вземе предвид чудото, което растеше в нея, си заслужаваше. Сега обаче не би казала, че иска да мине отново през периода на оплождане. Или поне не би го направила без обезболяващи.
- Тогава ти желая скорошен период на нужда. – Лейла захрупа поредната бисквита, която бързо се раздроби в устата ѝ и се стопи. – Не мога да повярвам, че го казах.
- Толкова ли е брутално, колкото… Искам да кажа, нямах възможността да разговарям с Уелси за нейния период, преди да почине, а и Бела никога не е споменавала нищо за нейния. – Бет погледна към кралския пръстен, възхищавайки се как фасетите му улавяха и пречупваха светлината. – А и не познавам толкова добре Есен – тя е прекрасна, но като си помисля през какво преминаха двамата с Тор, ми се струва, че не е подходящо да повдигам темата пред нея.
- Повечето време ти се губи, ако трябва да съм честна.
- Сигурно е малка благословия, а?
Лейла потръпна.
- Иска ми се да можех да ти кажа нещо друго, но наистина си е благословия.
- Но трябва да си струва.
- Без съмнение – мислех си абсолютно същото. – Лейла се усмихна. – Знаеш ли какво казват за бременните жени?
- Какво?
- Ако прекарваш повече време с тях, може да помогнат скоро да дойде и твоя период на нужда.
- Наистина ли? – Кралицата се ухили. – Тогава ти може би си отговора на молитвите ми.
- Е, не съм много убедена, че е вярно. От Другата страна постоянно сме плодовити. Само тук, на Земята, жените са обект на хормонални колебания, но в библиотеката четох за този ефект.
- Какво ще кажеш да направим експеримент? – Бет подаде ръка, за да се ръкуват. – Освен това, тук ми харесва. Ти си много вдъхновяваща.
Лейла вдигна вежди, докато се ръкостискаха.
- Вдъхновител – не, не. Не се възприемам като такава.
- Помисли си само през какво премина.
- Но бременността сама реши да се запази и да продължи...
- Не само това. Ти си оцелялата от един култ. – Лейла я погледна с празен поглед, и кралицата попита: - Не си ли чувала за това?
- Знам какво означава думата. Но не мисля, че се отнася за мен.
Кралицата отмести поглед встрани; не искаше да изпаднат в разногласие.
- Е, може да греша, а и ти със сигурност знаеш по-добре от мен – освен това, сега вече си щастлива и само това е от значение.
Лейла се фокусира върху телевизора в другия край на стаята. От това, което бе разбрала, „култ” не означаваше нещо хубаво, а „оцелял” бе термин, който се свързваше с хора, обикновено претърпели травма. Светилището винаги бе спокойно и приятно като пролетен ден на земята, всички жени в свещеното място бяха спокойни и примирени със задълженията си към майката на расата. Без принуда. Без препирни. По някаква причина гласа на Пейн прозвуча в главата ѝ.
„Ти и аз сме сестри в страданията, причинени от тираничната ми майка – жертви на мащабния ѝ план как трябва да се развиват нещата. И двете ѝ бяхме затворници, по различен начин – ти като Избраница, а аз като нейна родна дъщеря”.
- Съжалявам, - каза кралицата, пресегна се и докосна ръката на Лейла. – Не исках да те разстройвам. Честно, не знам какви ги дрънкам.
Лейла се откъсна от мислите си.
- О, моля те, не бери грижа. – Хвана ръката на кралицата. – Не си ме засегнала. Но сега нека си говорим за хубави неща – като твоя хелрен. Сигурно е нетърпелив да дойде и твоето време.
Бет се изсмя тихо.
- Той не е точно на тази страница.
- Сигурно очаква наследник.
- Мисля, че ще ме дари с дете, но само защото аз го искам толкова много.
- Ох.
- Ох е точната дума. – Бет стисна леко ръката на Лейла. – Просто се притеснява повече. Аз съм силна и здрава, и съм готова. Сега, ако наистина успееш да накараш тялото ми да се задейства, да се надяваме, че ще се получи.
Лейла се усмихна и погали плоския си корем.
- Чу ли това, мъниче? Трябва да помогнеш на кралицата. Важно е кралското семейство да си има бебе.