Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Звън, звън, звън...
- Здрасти! Надявах се да те чуя.
Сола се отпусна на седалката и облегна глава.
- Здрасти, Марк.
Господи, какво облекчение бе да чуе гласа на мъжа.
- Добре ли си? – попита треньора ѝ.
Тя си спомни за окървавения меч.
- Да. Добре съм. Скоро ли свършваш работа?
Разговорът тръгна в по-приятна посока и тя потегли, натиснала здраво газта, а около нея пейзажите се сменяха бързо: бял сняг; разбит път, посипан със сол; дървета, приличащи на скелети; малка старомодна хижа със светещи прозорци; равно, оголено поле покрай реката отляво.
Всеки път, когато мигнеше, пред очите ѝ изникваше фигурата зад прозореца на вратата. Наблюдаващ. Планиращ. Изчакващ…
Нея.
И, за бога, тялото ѝ копнееше да попадне в ръцете му.
Глава 60
Куин се материализира отново и фенерчето му освети последната хижа. Този път не изчака останалите, просто тръгна направо към вратата, все още непокътната и плътно затворена...
Първият знак, че нещо не е наред, бе когато той хвана грубо изсечената брава: електрически заряд с нисък волтаж облиза дланта му и се разпространи нагоре по ръката. Той отдръпна ръката си и я разтърси, а инстинктите му се задействаха и застана в пълна бойна готовност.
- Какво е това? – попита Рейдж, пристъпвайки по ниската веранда.
Куин се огледа наоколо и забеляза Блей и Джон с периферията на окото си.
- Не знам.
Рейдж посегна към вратата и реакцията му бе същата – рязко се отдръпна.
- Какво по дяволите.
- Знам, нали. – Куин измърмори, пристъпи назад и плъзна фенера по фасадата на хижата.
Двата прозореца от двете страни на входа бяха заковани, затова той обиколи и огледа от другата страна. И там прозорците бяха покрити с дъски.
- Дяволите го взели, - изръмжа Рейдж. Братът отстъпи назад три крачки и после блъсна силно вратата, а рамото му изигра ролята на таран.
Ударът бе толкова силен, че дървените плоскости се разцепиха. Изведнъж ослепителна светлина озари нощта и огря гората, все едно се бе взривила бомба, а Рейдж полетя назад и падна по гръб като на филм. Блей и Джон се втурнаха, за да проверят дали боеца е ранен, а Куин хукна към вратата, готов да понесе стотиците волта, които го очакваха от другата страна на прага. Вместо това той се сблъска само с въздуха, но бе толкова устремен, че се наложи да се свие на кълбо и да се претърколи – в противен случай щеше да падне по очи. На един дъх той скочи от пода, застана леко приведен, стиснал пистолет в едната си ръка и фенерче в другата. Нещо миришеше гадно.
- Зад теб съм, - каза Блей и втори лъч светлина се присъедини към лъча от неговия фенер.
Въздухът в хижата бе учудващо топъл, сякаш вътре имаше включена печка – само че не беше възможно. Къщите не бяха снабдени с електричество и нямаха газификация. Личеше си, че никой не бе посещавал хижата отдавна – дебелия пласт прах по пода изглеждаше непокътнат, а деликатните вертикални паяжини, спуснали се от тавана, висяха неподвижно като тежки въжета.
- Какво е това? – попита Блей.
Куин освети наоколо с фенера и се намръщи. До едната стена имаше струпани варели с нефт, наредени в кръг като барикада – сякаш обитателите се бяха изплашили от нещо и ги бяха използвали за прикритие. Куин се приближи, като през цялото време обхождаше вътрешността с фенера си, и се намръщи още повече, когато огледа по-добре големите метални бидони. Нямаха капаци и светлината се отразяваше в някаква течност, приличаща на машинно масло.
- Какво, по дяволите, е това?
Наведе се над най-близкия варел, вдиша дълбоко през носа и ноздрите му моментално пламнаха от вонята на убийци. Съдейки по това, че лъча от фенера не проникваше надолу в течността, той разбра, че във варелите можеше да има само едно нещо, и то със сигурност не можеше да бъде използвано, за да захрани печка или генератор.
Бидоните преливаха от кръвта на Омега.
- Влизам, - извика Рейдж, преди да се присъедини.