Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Тихото подсвиркване подсказа, че и Джон е вътре в хижата.
- Това ли е, което си мисля, че е? – измърмори Блей и застана до Куин.
Куин захапа със зъби фенера и се пресегна с гола ръка. Тъкмо докосна противната гадост и нещо във варела се размърда...
- Мамичката му! – извика той и подскочи назад.
Фенерчето му падна на земята и се изтърколи настрани, но Блей освети онова, което се раздвижи.
Беше ръка. В бидона имаше някой.
- Исусе Христе, - запъхтя Блей.
Зад тях гласа на Рейдж прогърмя:
- Ви? Имаме нужда от подкрепление. Край.
Куин се наведе и вдигна фенера. Насочил го отново към мазната течност, той гледаше как ръката отново помръдна бавно точно под повърхността, и дланта и китката бавно се показаха отгоре…
Нещо примигна и погледа на Куин улови краткия блясък. Той намести фенера под различен ъгъл и се наведе по-ниско над варела. Ръката не изглеждаше нормална – ставите ѝ бяха деформирани, някои пръсти и части от другите липсваха, сякаш бяха минали през мелачка…
Блясъкът още веднъж прониза помията, наречена кръв на Омега. Дали не беше… пръстен?
- Чакай, чакай, Куин, трябва да се дръпнеш...
Куин пренебрегна предупреждението и се наведе още повече, по-близо и по-близо… Съвсем близо…
Отначало не повярва на очите си какво вижда. Просто не можеше пред него да стои пръстен с фамилен герб. Но какво друго можеше да е? Беше на показалеца – единствения пръст, който бяха оставили неотсечен. И беше златен – жълтото грееше дори през черното масло. Самият пръстен беше масивен, и на него беше прикрепен...
- Куин, - рязко извика Рейдж. – Махай се оттам...
Ръката се раздвижи отново, бледите пръсти се подадоха над течността, все едно принадлежаха на призрак от някое гробище, и бавно се пресегнаха…
Кръвта на Омега се отдръпна от пръстена, разкривайки…
- Куин, не се шегувам...
Хижата се изпълни с пронизителен шум. Той не осъзнаваше, че крясъкът излиза от собствената му уста.
Първоначално Блей си помисли, че каквото и да се намираше във варела, то бе сграбчило Куин и го дърпаше навътре – и затова Куин изкрещя. Инстинктивно той се втурна и сграбчи Куин през кръста, после го издърпа силно назад. Онова, което излезе от варела, щеше да преследва Блей в сънищата му години наред… а може би дори десетилетия след това.
Всъщност онова отвътре не дърпаше Куин; беше точно обратното. И когато Блей започна да тегли назад, от тесния процеп се измъкна нещо, което имаше тялото на мъж и от което кръвта на Омега се стичаше като река, разплискваше се на студения дървен под в хижата, достигайки кубинките на Блей, и дори успя да измокри Куин.
Куин едва успяваше да задържи съществото, което се изплъзваше от ръцете му, отдавна забравил за пистолета и фенера. Ръцете му, облечени в ръкавици, пляскаха и дращеха с едничката цел да не изгубят контакт…
Докато надигаше съществото, варела с масло падна на една страна и мъжете се проснаха на пода. Никой не помръдваше. Сякаш всички бяха влезли в някаква жива картина и всеки бе заел отреденото му място. Блей незабавно разпозна мъжа от варела. Не можеше да повярва на очите си. Мъртвецът се върна към живот, така да се каже. Куин клекна и докосна раменете на мъжа. После грубо произнесе името на брат си:
- Лукас?
Отговорът беше мигновен. Ръцете на брат му започнаха да се въртят бавно като въртележка, разкъсаните му крака се наместваха, голото му тяло опитваше да се раздвижи. По цялата му кожа имаше охлузвания, острата светлина от фенерите разкриваше всяка контузия, всеки разрез и синьо-черните петна, а кръвта на Омега постепенно се отдръпваше от бледата кожа.
Мили Боже, какво му бяха сторили? Едно от очите му беше подуто и затворено, устата му бе изкривена, все едно някой го бе ударил точно там. Когато лицето му се изкриви в гримаса, стана ясно, че бяха пощадили всичките му зъби – и това се оказа единствената проява на милост от тяхна страна.
- Лукас? – отново каза Куин. – Можеш ли да говориш с мен?
Някъде отстрани Рейдж отново говореше по телефона.
- Ви? Наистина попаднахме в много сериозна ситуация. След колко време да очаквам да пристигнеш… какво? Не, абсолютно не – трябваш ми сега… Не, ти. И Пейн. – Холивуд се огледа и като раздвижи устните си, попита без да издава звук: - „Знаете ли кой е той?”