Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Не искаше никой от Съвета да му се обажда. Беше му предостатъчно, че се налага да се справя с един от членовете на глимерата. Макар обикновено да подхождаше спокойно към Елан, този път избухна гневно:
- Не давай номера ми на никой друг!
После си размениха няколко реплики с Елан и той усети как в аристократа се надига гняв. Което, разбира се, не беше добре. Никой не искаше безполезен инструмент в ръцете си. Особено ако дръжката му боде.
- Моите извинения, - след малко измърмори Кор. – Просто предпочитам да се разправям само с тези, които вземат решенията. Ето затова се обаждам само и единствено на теб. Другите не ме интересуват. Само ти.
Говореше все едно Елан бе жена и имаха романтична връзка. Кор завъртя очи, когато усети, че аристократа се върза и продължи да говори: „…О, и последно. Погрижих се за малкия ни проблем с „бизнес ориентирания” джентълмен...„
Внезапно Кор застана нащрек. Какво, в името на съдбата, бе направил този идиот?
В интерес на истината, можеше да се окаже чудовищна грешка. Каквото и да се говореше за провала на Асейл, все пак искаше да види Рот детрониран, а точно този „джентълмен” далеч не беше изрязан от крехката, фина коприна на Елан. И колкото и да ненавиждаше, че се налага да се справя със сина на Ларекс, Кор бе вложил значително време и ресурси в отношенията им. Наистина би било жалко да изгубят мерзавеца точно сега, а после да се наложи да внедряват нова връзка в Съвета.
- Какво каза? – настоятелно попита Кор.
Тона на Елан се промени и сега звучеше предпазливо.
- Трябва да вървя...
Писъкът, прогърмял през телефонната слушалка, бе толкова силен и оглушителен, че Кор отмести рязко телефона от ухото си и го задържа настрани. При звука бойците му, които се търкаляха из стаята, обърнаха глави в негова посока, и всички заедно станаха свидетели на убийството на Елан.
Данданията утихна и дълго време не се чуваше нищо, никой не молеше за милост – дали защото нападателя действаше много бързо, или защото дори умиращия мъж бе разбрал, че няма кой да му помогне.
- Сбъркана работа, - отбеляза Зайфър, когато от телефона се чу поредното вибриращо кресчендо. – Пълна каша.
- Все още диша, - отвърна някой друг.
- Не задълго, - изчурулика трети.
Всички бяха прави. Миг по-късно нещо тежко падна на пода и тогава звуците спряха.
- Асейл, - извика рязко Кор. – Вдигни проклетия телефон, Асейл.
Чу се шумолене, сякаш Елан говореше от мястото, където бе паднал, докато някой го надигаше. А после от другата страна се чу стържещо дишане. От което ставаше ясно, че Елан може би вече бе на парчета.
- Знам, че си ти, Асейл, - каза Кор. – И само мога да предполагам, че Елан е прекрачил правомощията си и неблагоразумието му е стигнало до твоите уши. Обаче ти отне партньора ми и той няма да остане неотмъстен.
За всеобща изненада мъжа отговори, а гласа му бе дълбок и силен.
- Едно време, в Древната страна, имаше издадени разпоредби за обидите, целящи да накърнят нечия репутация. Със сигурност си ги спомняш, и няма да отречеш правото ми на възмездие в Новия свят.
Кор оголи зъби, не защото бе разочарован от онзи, с когото разговаряше. Шибаният Елан. Ако тъпото копеле се придържаше към ролята си само на информатор, сега щеше да е жив – и на Кор щеше да се падне удоволствието да го убие, когато приключи всичко.
Асейл продължи:
- Той заяви пред представителите на краля, че аз съм отговорен за твоя изстрел – същия изстрел, който бе произведен в моя имот без моето знание или разрешение, и… - той продължи, без да дава възможност на Кор да отговори - …ти си наясно, че нямам почти нищо общо с атаката.
Назад в миналото, по времето на Блъдлетър, този разговор никога не би се състоял. Асейл щеше да бъде преследван като пречка и щеше да бъде елиминиран както заради положението си, така и заради самия спорт.
Но Кор бе научил урока си. И когато погледа му се спря върху Троу, извисяващ се толкова строен и елегантен сред останалите, той си помисли – да, наистина бе научил, че имаше подходящо време и място за определени… норми на поведение. Май такъв беше израза.
- Наистина мисля това, което ти казах, Кор, сине на Блъдлетър. – Кор потръпна от обръщението и се зарадва, че провеждаха разговора по телефона. – Не ме интересуват нито твоите намерения, нито тези на краля. Аз съм само бизнесмен – оттеглих се от Съвета и вече нищо не ме свързва с теб. А Елан се опита да ме изкара предател – със сигурност знаеш, че това си има цена. Отнех живота на Елан, защото той се опита да вземе моя. Напълно законно е.