Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Но не, за да наследи трона, - прекъсна я Бет. – Поне аз не искам. Искам само да съм майка и да родя дете на мъжа си. Такава е простата истина.
Лейла замълча. Радваше се, че Куин бе до нея през това пътешествие – но още по-прекрасно би било да има подходящ мъж, който да лежи до нея и да я гушка през деня, да я обича, и да я държи в обятията си, и да ѝ казва, че е безценна не само заради това, на което е способно тялото ѝ, но и заради емоциите, които предизвиква в сърцето му.
Образа на суровото лице на Кор прескочи в съзнанието ѝ. Тръсна глава и си помисли, че не бива да живее с тази мисъл. Нужно бе да остане спокойна и отпочинала заради малкото, защото със сигурност нейния стрес се предаваше на съществото, носено в утробата ѝ. Освен това, вече бе благословена с повече, отколкото заслужава, и ако износеше бебето и оцелееше след раждането, щеше да означава, че са я дарили с истинско и неочаквано чудо.
- Сигурна съм, че ще се разберете с краля, - заяви тя. – Съдбата е тази, която ни дава онова, от което се нуждаем.
- Амин, сестро. Амин.
Сола отби направо по алеята пред стъклената къща до реката и паркира точно пред задната врата на проклетата сграда. Слезе, заби ботушите си в снега, пъхна ръка в дебелото яке, хвана пистолета и затвори вратата със задник. Като тръгна към задния вход, вдигна поглед към покрива. Сигурно имаше скрити охранителни камери.
Не си направи труда нито да позвъни на звънеца, нито да почука на вратата. Той би трябвало да разбере, че е пристигнала. Ами ако не си бе у дома? Тогава щеше да измисли някаква малка визитка, която да му остави. Като да активира охранителната система, или да отвори някой прозорец или шкаф. Или щеше да отмъкне нещо…
Вратата се отвори и ето го и него, на живо – точно както изглеждаше и предната вечер, и все пак, както винаги, изглеждаше малко по-висок, по-опасен и по-секси, доколкото си спомняше.
- Не ти ли се струва малко очевидно? – провлачено попита той.
Носеше тъмен дизайнерски костюм – сигурно шит по поръчка, като се имаше предвид, че му пасваше перфектно.
- Тук съм, за да изясним нещо, - каза тя.
- И изглежда искаш ти да диктуваш условията. – Говореше сякаш идеята е отживелица. – Нещо друго? Случайно не се ли сети да донесеш нещо за вечеря? Гладен съм.
- Ще ме пуснеш ли вътре, или трябва да го направя навън на студа?
- Да не би случайно ръката ти да държи пистолет?
- Разбира се.
- В такъв случай, заповядай.
Той отстъпи и тя врътна очи. Кое точно му даде кураж да я пусне в къщата си, при условие, че можеше да го застреля, си остана загадка за нея.
Сола замръзна, когато видя модерната кухня. Застанали рамо до рамо, двамата мъже пред нея бяха пълно копие един на друг. И също толкова грамадни като мъжа, заради когото бе дошла, и опасни – всеки държеше оръжие в ръцете си. Сигурно те бяха с него под моста.
Вратата се затвори с трясък и въпреки че надбъбречните ѝ жлези отделиха достатъчно адреналин като предупреждение, тя скри реакцията си. Онзи, когото бе дошла да види, мина покрай нея.
- Това са партньорите ми.
- Искам да говорим насаме.
Мъжът се облегна на гранитния плот, пъхна цигара между зъбите си и я запали със златна запалка. Затвори капачето, издиша синия дим и я погледна.
- Господа, бихте ли ни извинили за момент.
Близнаците „веселяци” не изглеждаха щастливи, че ги разкараха. Но от друга страна, можеше да се опиташ да им подадеш печеливш билет от лотарията и те пак щяха да ти изядат ръката до китката, само за да се докопат до него. Само за принципа. Обаче двамата се оттеглиха, движейки се толкова синхронизирано, че чак те караше да се чувстваш неудобно.
- Къде ги намери тия двамата? – попита сухо тя. – По интернет?
- Удивително е какво може да си поръчаш в eBay.
Тя прекъсна простотиите рязко.
- Искам да спреш да ме следиш.
Мъжът си дръпна от цигарата и края ѝ засвети в ярко оранжево.
- Сигурна ли си?
- Нямаш причина да продължаваш. Повече няма да дойда тук – в никакъв случай.
- Сериозно?
- Имаш думата ми.
Сола мразеше най-много да признае, че е победена, ала да се отърве от наблюдението на този мъж и от неговата собственост ѝ се струваше като отказване. Но начина, по който налетя на нея миналата вечер, докато бе на среща с напълно невинен наблюдател, ѝ подсказа, че нещата излизат извън контрол. Бе напълно способна да играе на котка и мишка – правеше го непрестанно заради професията си. Обаче с този мъж? Нямаше какво да спечели: не чакаше деня, в който да му отмъсти след събраната информация, нито пък имаше намерение да го обира. А залогът се увеличаваше с всеки изминал ден. Особено ако се случеше така, че да се целунат отново – защото се съмняваше, че ще го спре, а ако си легнеше с някой като него, щеше да бъде равносилно на глупост.