Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Кор изпсува наум. Мъжът имаше пълното право. И докато в първия момент неутралитета на Асейл изглеждаше някак си невероятен, то сега Кор започваше да… е, в случая не можеше да използва думата „доверие”, защото той вярваше само на войниците си.
- Кажи ми нещо, - провлечено каза Кор.
- Питай.
- Свинската му глава още ли е прикрепена за малкото му слабо телце?
Асейл се ухили.
- Не.
- Знаеш ли, че това е един от любимите ми начини на убиване?
- Да го приемам ли като предупреждение, Кор?
Кор отново хвърли поглед към Троу, и пак си спомни за добродетелите, които се криеха дори в кодекса на поведение на воюващите мъже.
- Не, - заяви той. – Просто имаме нещо общо. Всичко най-добро, Асейл, през останалата част от нощта.
- И на теб. И, както се изрази общия ни познат, трябва да вървя. Преди да бъда принуден да заколя догена иконом, който точно в този момент чука по вратата, която предвидливо заключих.
Кор отметна глава назад и се засмя, приключвайки разговора.
- Знаете ли, - обърна се той към войниците си, - мисля, че го харесвам.
Глава 58
На следващата вечер, когато капаците на прозорците се вдигнаха и непознатата за Блей аларма на часовника зазвъня, той отвори очи. Стаята не беше неговата. Но той знаеше точно къде е.
До него, облегнат на гърба му, се размърда Куин. Протегна се, голата му кожа се допря и члена му, вече събуден, се уголеми още повече и затупка. Куин се пресегна над главата на Блей, тежката му ръка се протегна и с длан удари часовника, изключвайки алармата.
Едва ли имаше нужда да се пита дали иска едно бързо чукане преди рутинната процедура, включваща душ, обличане и първо хранене. Блей се изви и притисна задника си към слабините на Куин. Ревът, рогърмял в ухото му, го накара да се усмихне, но нещата бързо станаха сериозни, когато ръката на Куин се плъзна надолу и хвана пениса на Блей.
- О, чукай ме, - каза Блей и премести крака си нагоре, освобождавайки терена.
- Трябва да съм в теб.
Странно, но Блей си мислеше точно същото. Когато Куин го прониза, Блей се отпусна на корема му, и притисна дланта на Куин към твърдия си възбуден член. Не мина много, преди да забързат ритъма, и когато топките на Блей се стегнаха, преди да свърши за пореден път, той се учуди как отчаяния копнеж по другия мъж само нарастваше – всеки би помислил, че многото секс през деня би поуспокоил изгарящата им страст.
Не и в този случай. Отдал се на удоволствието, Блей стисна зъби и свърши точно в момента, в който Куин притисна ханша си рязко към него и изрева.
Нямаше втори път. Не че Блей не го искаше или че Куин не можеше – часовникът тиктакаше безмилостно.
Когато Блей отново отвори очи, цифрите пред него му подсказаха, че алармата на Куин осигуряваше само петнадесет минути на разположение – точно колкото да се изкъпеш набързо и да се въоръжиш, и нищо повече. Искаше му се другия мъж да е малко по-суетен – да се бръсне два пъти, да си слага одеколон, да подбира дрехите си.
Куин изръмжа еротично – неговата запазена марка – и се отмести малко, без да се откъсва от другия мъж. Въздъхна тежко и Блей осъзна, че може да остане така завинаги – само двамата в тиха, затъмнена стая. В подобни тихи и спокойни моменти, не се усещаше тежестта на миналото, не се налагаше да си казват премълчани досега неща, нито пък трябваше да намесват трети лица, които да застават помежду им.
- Когато свърши нощта, - с дрезгав глас заговори Куин, - ще се върнеш ли при мен?
- Да, ще дойда.
Отговори, без да се замисля. Всъщност се зачуди как ще издържи цели дванадесет часа в мрак и хранене, потънал в работа, преди да се измъкне и отново да се върне тук. Куин измърмори нещо, което прозвуча като:
- Слава богу.
После изстена, докато се отдръпваше от другия мъж. Блей остана за кратко неподвижен, но в крайна сметка трябваше да стане, да излезе от стаята и да се върне там, където принадлежеше.
Слава на бога, никой не го видя. Върна се в стаята си, без никой да става свидетел на пътя на срама, и наистина, след петнадесет минути беше изкъпан, облечен и въоръжен. Тъкмо прекрачи прага, когато...