Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Твоята дума? – попита той. – И колко точно тежи?
- Само нея мога да ти предложа.
Очите му, пронизващи като лазерни лъчи, се фокусираха върху устните ѝ.
- Не съм напълно убеден.
Акцента му и този плътен, сладък глас, превръщаха думите в ласки – тя почти можеше да ги усети върху кожата си. Именно това бе причината да направи това.
- Нямаш причина да ме следиш. Влиза в сила от този момент.
- Може би ми харесва гледката. – Когато очите му обходиха тялото ѝ, пред нея мина поредната шокова вълна, но не от вълнение. – Да, наистина осъзнах, че ми харесва. Кажи ми нещо – наслади ли се на срещата си снощи? Хареса ли храната? Компанията… допадна ли ти?
- Приключваме тази вечер. Повече няма да ме видиш.
Това бе всичко, което имаше да каже, затова се обърна да си върви.
- Честно ли смяташ, че тук приключва всичко между нас?
В мрачния му, красив глас, се криеше зловеща заплаха. Сола погледна през рамо.
- Ти ме помоли да не нахлувам с взлом и да не шпионирам – и ще го изпълня.
- А аз отново те питам, наистина ли мислиш, че ще приключи така?
- Давам ти онова, което поиска.
- Дори не си близо, - изръмжа той.
За момент искрата, пламнала между тях, когато в колата ѝ устните им се докоснаха и телата им се притиснаха, отново се запали.
- Твърде късно е за отстъпление. – Той издиша още едно облаче дим. – Шанса ти да се измъкнеш дойде… и си отиде.
Тя се извърна с лице към него.
- Не че държа да приключим цивилизовано, но дрънкаш глупости. Не ме е страх от теб, нито от някой друг – така че давай. Но знай, че за да се защитя, бих те наранила.
Внезапно между тях се настани вибриращ звук, който ги прекъсна. Мъркане? Той в действителност измър...
Той направи крачка назад. После още една. И като истински джентълмен отмести цигарата си, сякаш не искаше дима да влиза в очите ѝ или да я изгори.
- Кажи ми как се казваш, - каза той. Или по-скоро изкомандва.
- Трудно ми е да повярвам, че още не си го научил.
- Не съм. – Каза и вдигна веждата си, все едно информацията, която търсеше, бе пред него. – Кажи ми името си и ще ти позволя да си тръгнеш веднага.
Господи… очите му… бяха смесица от лунна светлина и сянка, невъзможен цвят някъде между сребристо, виолетово и бледо синьо.
- Тъй като пътищата ни няма да се пресекат повече, името ми няма особено значение...
- Само да знаеш … че ще ми се отдадеш...
- Какво каза...
- Но първо ще ме молиш да съм с теб.
Сола скочи напред, и вътрешно кипна до такава степен, че бе готова да зареже добрите маниери.
- Само през трупа ми.
- Съжалявам, но не си падам некрофил. – Той отвори уста и я загледа с премрежен поглед. – Предпочитам те гореща… и мокра.
- Няма да стане. – Тя се завъртя и тръгна към вратата. – И приключихме.
Точно влезе в антрето, когато нещо на пейката, разположена до отсрещната стена, привлече погледа ѝ. Главата ѝ се извърна и краката ѝ се заковаха на място. Беше нож, много дълъг нож, толкова дълъг, че почти можеше да мине за меч. По острието имаше следи от ярко червена кръв.
- Да не би да преосмисляш заминаването си? – мрачният му глас прозвуча точно зад нея.
- Не. – Тя се стрелна към вратата и рязко я отвори. – Движа се точно по разписание.
Тръшна вратата зад гърба си и ѝ се прииска да изтича в колата, но отказа да се подаде на паниката, въпреки че имаше вероятност да я настигне. И въпреки това мъжа остана на място, загледан през прозореца на вратата, която жената успя да използва толкова драматично, загледан в нея, докато се качва в колата, пали и включва на скорост.
Докато даваше на задна по алеята, сърцето ѝ препускаше...
Особено когато в съзнанието ѝ проблесна наистина ужасяващата мисъл. Бръкна с ръка в дамската чанта, затърси телефона си и когато го намери, влезе в указателя, откри номера и набра. Настръхнала от ужас, тя доближи телефона до ухото си, макар че имаше включен блуутот – и веднага наруши един от законите в Ню Йорк, които забраняваха да се шофира без хендс фри.