Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Срамуваше се да признае, но точно сега го крепеше единствено мисълта, че Блей бе обещал да отиде при него на зазоряване. Неловкото положение по време на първото хранене го накара да копнее близостта му още повече, до такава степен, че за момент потръпна от мисълта как някой ден, в близкото бъдеще, Сакстън ще се завърне при Блей и той ще спре да идва при него – и какво щеше да прави тогава с живота си. Каква каша забърка само. Поне Лейла се чувстваше по-добре: още ѝ се гадеше, но пък се усмихваше постоянно. Засега успя да задържи бебето, благодарение на намесата на Блей…
- На изток-североизток, - каза Рейдж, като погледна картата.
- Разбрано, - отговори Куин.
След това всички тръгнаха, навлизайки дълбоко в територията, бавно потъвайки километър след километър в гората.
Хижите имаха почти еднакви размери – грубо седем на седем метра, с едно голямо отворено помещение в средата, без баня, без кухня, само четири стени и покрив, които да те приютят в най-суровото време. Колкото повече се отдалечаваха, толкова по-порутени изглеждаха сградите, и всички бяха празни. Логично. Ако се налагаше да вървиш пеша, трябваше да изминеш много голямо разстояние. А лесърите, макар да бяха силни колкото тях, не можеха да се дематериализират. Поне повечето от тях не можеха.
Сигурно онзи беше водача на лесърите. Единствено така можеше да се обясни внезапното изчезване на ранения убиец.
Седемте хижи, които огледаха, се намираха точно на пътека, някога използвана достатъчно често, че на места все още се забелязваше криволичеща между вечно зелените дървета.
На последната хижа ѝ липсваха няколко стъкла и вратата беше разбита, а снежната пряспа бе нахълтала като крадец. Куин захруска мрачно през леда и кубинките му направиха на кайма непокътнатия сняг, докато приближаваше към верандата. С фенерче в лявата ръка и четиридесет и пети калибър в дясната, той мина под стрехата и се наведе да надзърне вътре. Само мястото беше различно, иначе изглеждаше отвратително като предишните.
Огледа вътрешността, препълнена с… нищо. Нямаше мебели. Имаше само няколко празни рафта. Паяжините се люлееха от вятъра, нахлуващ през начупените прозорци.
- Чисто е, - извика той.
Обърна се с мисълта, че цялата работа е загуба на време. Искаше му се да е в града и да наритва задници, а не да претърсва пустошта с надеждата да залови някого, а в крайна сметка да се прибира с празни ръце.
Рейдж пъхна малкото фенерче между зъбите си и отново разгъна картата. Отбеляза нещо с химикала и потупа тежката хартия.
- Последната е на около четвърт миля на запад.
Супер. Майната му.
Ако предположеше, че и в последната хижа положението е толкова заспало като до момента, съвсем скоро щяха да приключат и да се заемат с враговете из тесните улички. Може би след петнадесет, най-много двадесет минути. Фасулска работа.
Глава 59
- Изглеждаш много щастлива.
Лейла вдигна поглед. Струваше ѝ се необяснимо как кралицата на расата седеше облегната на леглото до нея, зачетена в Пийпъл и Уиклий, докато слушаше предаването по телевизията. Но пък от друга страна, като изключим огромния кървавочервен оловен рубин, проблясващ на пръста ѝ, тя си беше съвсем нормална.
- Така е. – Лейла остави настрана новия брой на списание „Ерген” и сложи ръка върху корема си. – Възторжена съм.
Особено след като Пейн се отби по-рано и отново приличаше на себе си. Макар желанието на Лейла да запази бебето да бе достигнало патологични размери, мисълта, че нейната благословия се отразяваше зле на някой друг, ѝ причиняваше болка.
- Искаш ли да имаш дете? – изтърси Лейла. Наложи се да добави: - Разбира се, ако въпроса не те обижда...
Бет ѝ показа, че няма от какво да се притеснява.
- Може да ме питаш всичко. И, Господи, да. Толкова много ми се иска. Интересно, но преди трансформацията ми изобщо не се интересувах от бебета, ама изобщо. Смятах ги за шумни, неконтролируеми усложнения, и честно казано, не разбирах защо хората толкова много държат да запълнят живота си с бебета. После срещнах Рот. – Тя приглади тъмната си коса назад и се засмя. – Безполезно е да казвам, че всичко се промени.