Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Куин излезе от стаята си точно в същия момент. И двамата замръзнаха. Обикновено щяха да се чувстват крайно неловко, ако се наложеше да вървят заедно, и вероятно щяха да говорят празни приказки през цялото време. Но сега…. Куин сведе поглед.
- Ти върви пръв.
- Добре. – Блей се завъртя и преди да тръгне, каза: - Благодаря.
Блей закопча кобура, метна коженото яке на раменете си и тръгна. Докато стигне до стълбището, вече имаше усещането, че са минали години, откакто двамата лежаха толкова близо един до друг. Наистина ли миналия ден се беше случил? Исусе, започваше да откача.
Влезе в столовата на долния етаж, издърпа си един стол и метна нещата си на облегалката, както правеха другите – въпреки че Фриц мразеше около храната да се размятат оръжия. После благодари на догена, който му поднесе препълнена чиния, и започна да яде. Нямаше идея какво му сервираха, нито пък кой разговаряше, докато се храни. Но усети точно кога Куин се появи през вратата: вътрешностите му започнаха да потрепват и нямаше как да не се обърне, за да види кой влиза.
Тялото му реагира мигновено, когато зърна огромния мъж, облечен в черно, който бавно свали оръжията си – почувства се, сякаш към нервната му система бяха закачили акумулатор. Куин отбягна погледа му и той предположи, че това е добре. Останалите около масата ги познаваха много добре, особено Джон, а и положението беше достатъчно сложно, без доброжелателните наблюдатели да имат възможност да се изкажат за или против – не че някой щеше да посмее да изрече думите публично. Може би насаме? Така или иначе всички шушукаха необезпокоявано из къщата.
Имаше на какво да се завижда.
Куин се запъти напред, но внезапно смени посоката и обиколи цялата маса, за да седне на единствения друг свободен стол, а не на този до Блей. По някаква причина Блей си спомни за разговора, който бе провел с майка си по телефона, онзи, в който най-накрая призна пред член на семейството какъв е всъщност.
Безпокойство полази по врата му. Куин никога не би се разкрил пред другите, и не защото родителите му бяха мъртви; не би го сторил дори когато двойката бе все още сред живите и мразеше сина си.
„В дългосрочен план се виждам да живея със жена. Не мога да го обясня. Просто така ще стане.”
Блей избута чинията си настрани.
- Блей, ехо?
Блей се отърси от мислите си и погледна Рейдж.
- Извинявай?
- Попитах те готов ли си да играеш Нанук от Севера?
О, да, точно така. Щяха да обходят онова място в гората, където откриха хижите и лесърите със специални способности, които се превръщаха в духове – там бяха открили и самолета, който сега бе покрит със сняг в задния двор. Той, Джон и Рейдж се бяха заели със задачата. Както и Куин.
- Аз… да, абсолютно.
Най-красивият член на Братството се намръщи и присви карибско сините си очи.
- Добре ли си?
- Мхм. Просто супер.
- Кога за последно яде?
Блей отвори уста. Затвори я. Опита се да сметне откога.
- Аха, и аз така си помислих. – Рейдж се наведе и заговори точно пред гърдите на Зи. – Ей, Фюри. Мислиш ли, че някоя от твоите Избраници може да дойде тук и да замести Лейла, да кажем призори? Май имаме нужда от малко кръв.
Супер. Точно това му се искаше да прави в края на нощта.
Час по-късно, Куин се материализира в студа и вдиша рязко. Вихрушката носеше снежни парцали около лицето му и ги пращаше в очите и носа му. Един по един Джон, Рейдж и Блей приеха форма зад него. Той се изправи пред хангара и празната черупка върна спомените за шибаната Чесна, адския полет и катастрофата при приземяване. Изпита „истинска радост”.
- Да тръгваме ли? – обърна се към Рейдж.
- Да го направим.
Планът беше да напредват на равни интервали от по триста-четиристотин метра, и така докато не стигнат до първите хижи, където вече бяха ходили. След това щяха да определят местоположението на останалите сгради в имота, използвайки като ориентир картата, която бяха открили по-рано. Щяха да се водят по типичния протокол търси/разпознай. Нямаше представа какво щяха да открият, но нали това беше смисъла на огледа. Не знаеш, докато не свършиш работата.
Когато Куин тръгна напред, му беше пределно ясно къде стои Блей. И въпреки това, когато пристигна пред първата хижа, не се обърна назад, за да види Блей, който се появи на пет крачки от него. Идеята не беше добра. Въпреки че изпълняваха поръчка, трябваше само да затвори очи и съзнанието му се изпълваше с образи на голи тела, вплетени под приглушената светлина в спалнята му. Затова едва ли щеше да му е от полза да следи мъжа с поглед, само за да се увери колко зашеметяващо сексапилен е.