Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Отлично, сър — каза мистър Флинтуинч. — Седнете. С онова, което е в границите на нашите възможности — предприятието ни е малко, твърде старомодно и така и работим, сър, — с най-голямо удоволствие ще ви услужим. Забелязвам от тази дата тук, че още е рано за авизото да се получи. Възможно е да сте пристигнали едновременно със забавената поща, в която е и авизото.
— Че пристигнах със закъснялата поща, сър, това го усетих и с главата, и със стомаха си — отговори мистър Бландоа, като прекара бяла ръка по високия си прегърбен нос, — защото отвратителното и непоносимо време здравата ги разбърка. Виждате ме в състоянието, в което пристигнах от кораба едва преди половин час. Трябваше да съм тук преди часове и тогава нямаше да става нужда да се извинявам — позволете ми сега да се извиня, — загдето се представям толкова късно и загдето изплаших — не, впрочем вие казахте, че не съм я уплашил; позволете ми да се извиня отново — многоуважаваната дама, мисис Кленъм, в болничната й стая на горния етаж.
Напереният му вид и снизходителното достойнство, излъчващи се от него, бяха толкова внушителни, че мистър Флинтуинч вече бе започнал да го мисли за някоя много високопоставена личност. Без обаче това да повлияе на поведението му към него, той се почеса по брадата и запита с какво ще има честта да услужи на мистър Бландоа тази вечер след работното време.
— Бога ми — отговори този благородник, като разтърси увитите си в плаща рамене, — трябва да се преоблека, да хапна и да пийна и да се настаня някъде. Бъдете любезен да ме посъветвате — мене, чужденеца, къде — парите нямат никакво значение, до утре сутринта. Колкото е по-близо, толкова по-добре. Дори в съседната къща, ако е възможно.
Мистър Флинтуинч тъкмо подхващаше:
— За благородник с вашите навици в близкото съседство няма хотел, който… — когато мистър Бландоа го пресече:
— Ах, оставете тия мои навици, добри ми господине — и щракна с пръсти. — Един гражданин на света няма навици. Че наистина по скромния си начин съм благородник бога ми! — това не го отричам, но нямам никакви превзети навици. Чиста стая, топло ядене за вечеря, бутилка с не дотам отровно вино — това е всичкото, което ми е нужно тази вечер. Но това всичкото аз го изисквам, без да трябва да направя една излишна крачка, за да го получа.
— Има тук едно кафене — каза мистър Флинтуинч с още по-голяма предпазливост от преди, защото срещна само за миг лъскавите неспокойни очички на Бландоа, — има тук нещо като кафене и гостилница, която се осмелявам да препоръчам; но тя не е много изискана.
— Отказвам се от изискаността! — махна с ръка мистър Бландоа. — Направете ми честта да ме заведете там и да ме представите (ако това не ви затруднява), и ще ви бъда безкрайно задължен.
При тези думи мистър Флинтуинч потърси шапката си и освети пътя на мистър Бландоа към входното антре. Когато постави свещта на една полица, където тъмната стара ламперия почти и послужи като похлупак за изгасяване, той реши да отиде горе, за да каже на болната, че няма да се бави и пет минути.
— Бъдете любезен — каза посетителят, когато оня му каза това — да предадете визитната ми картичка. Направете ми услугата да добавите, че ще ми бъде приятно да посетя мисис Кленъм, за да й поднеса личните си уважения и да се извиня за това, гдето предизвиках тия вълнения в този спокоен кът, ако на нея й бъде удобно да изтърпи присъствието на един чужденец за няколко минути, след като си е свалил мокрите дрехи и се е подкрепил с нещичко за ядене и пиене.
Джеримая предаде съобщенията и каза, като се върна:
— С удоволствие ще ви приеме сър; но като знае, че болничната й стая не е кой знае колко привлекателна, пожела да ви кажа, че няма да ви се разсърди, ако се откажете от предложението си.
— Ако се откажа от предложението си — отвърна Бландоа, — ще означава да обидя една дама; а да обидя една дама, ще означава, че нямам кавалерско чувство към този пол; а кавалерското чувство към женския пол е част от моя характер! — След като се изрази по този начин, той преметна изкаляния край на плаща през рамото си и придружи мистър Флинтуинч до гостилницата; като по пътя подбра със себе си и носача, който го очакваше с куфара му пред дворната порта.