Цялото кралско войнство

Изведнъж ми се дощя непременно да видя тази операция. Никога не бях наблюдавал операция. Като журналист бях присъствувал на три обесвания и една екзекуция с електрически стол, но това беше друга работа. При обесването не се променя личността на човека. Променя се само дължината на шията му и лицето му добива присмехулно изражение, а при електрическия стол просто опичаш парче месо, само че по-голямо. Но тази операция ще да е нещо много по-радикално от онова, което се е случило на Савел по пътя за Дамаск. Затова поисках да присъствувам на нея.

— Защо? — попита Адъм, като се вглеждаше внимателно в лицето ми.

— От чисто любопитство — отвърнах.

Той се съгласи да ме допусне, но каза, че нямало да е много приятна гледка.

— Сигурно толкова приятна, колкото и едно обесване — отвърнах.

После той се зае да ми описва болестта. Рисува ми скици, показва ми книги. Толкова се оживи, че едва не ми продъни ушите от приказки. А на мен ми беше толкова интересно, че забравих да му задам един въпрос, който ми мина през ума в началото на разговора. Тогава той каза, че приелият Христовата вяра не се променя, а само се осъществява въз основа на нови ценности. Добре, аз исках да го попитам, щом личността не се променя, откъде покръстеният взема новите ценности, въз основа на които се осъществява? Но после забравих да го попитам това.

Във всеки случай присъствувах на операцията.

Адъм ме нагласи както подобава, за да мога да вляза с него в операционната. Докараха болния и го положиха на масата. Това беше слаб човек, с гърбав нос и кисело лице, който донейде ми заприлича на Ендрю Джексън31 или на евангелист от някой затънтен край въпреки белия тюрбан от стерилни кърпи. Но този тюрбан бе сложен съвсем назад, тъй че предната част на главата му беше открита. Тази част бе обръсната. Сложиха му маската и той изключи. Тогава Адъм взе скалпела и направи гладък малък разрез напречно на темето и после надолу към всяко от слепоочията, след което просто отдели кожата и я обърна над челото. Това бе такава чиста работа, че и най-големият майстор между команчите би изглеждал жалък новак в смъкването на скалпове. Междувременно сестрата попиваше кръвта, която течеше доста обилно.

После Адъм пристъпи към главното. Той взе някакъв инструмент, досущ като бургия. С него проби пет-шест дупки от двете страни на черепа — на професионален език им казват трепанационни отверстия. След това започна да работи с телта на Джили — названието ми беше казал преди това, — инструмент, който приличаше на грапава тел. С него той преряза черепа, докато от двете страни отпред се образува по една клапа, която можеше да натисне надолу, за да стигне до самия механизъм. Преди това обаче трябваше да прореже тънката бледа ципа, наречена мозъчна обвивка.

Беше изминал вече повече от час — или поне на мен така ми се струваше — и краката ми отмаляха. На всичко отгоре беше и горещо, но аз се чувствувах сравнително добре въпреки кръвта. Работата бе в това, че човекът на масата не приличаше на истински. Аз изобщо забравих, че това е човек, и наблюдавах как първокласният дърводелец върши работата си. Не обръщах внимание на онези подробности, които показваха, че на масата лежи не неодушевен предмет, а човек. Сестрата например непрекъснато му мереше кръвното и от време на време се занимаваше с апарата за преливане на кръв — преливаше му по малко кръв от банката, закрепена на статива.