Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
— А този приятел, казваш, ще стане друга личност?
— Да — отвърна Адъм. — Сега той само седи в креслото или лежи по гръб на кревата и гледа в празното пространство. Челото му е набраздено и сбърчено. Понякога ще издаде тих стон или възклицание. Нерядко подобни случаи се съпътствуват от мания за преследване. И винаги болният е разяждан от някаква мъка. Но след операцията става различен. Напрежението изчезва, той се развеселява, става дружелюбен. Челото му се изглажда. Той спи и се храни добре, обича да застане до оградата и да похвали съседа си за хубавия зеленчук, който е отгледал. И се чувствува весел и щастлив.
— Щом можеш да гарантираш такива резултати — казах, — трябва да се заемеш с покупко-продажба на земи. Само да се разчуе веднъж.
— Никога нищо не мога да гарантирам.
— А какво става, ако операцията не излезе според учебниците?
— Има и такива случаи — при мен, слава богу, не е имало, — когато болният става не жизнерадостен и общителен, а жизнерадостен и напълно аморален.
— Искаш да кажеш, че сваля сестрите на пода посред бял ден?
— Кажи-речи — отвърна Адъм. — Ако го оставиш. Всички нормални задръжки изчезват.
— Ако твоят болен излезе след операцията утре в такова състояние, той ще бъде ценен капитал за обществото.
Адъм се усмихна кисело и отвърна:
— Не по-лош от мнозина други, които не е ставало нужда да бъдат оперирани.
— Може ли да присъствувам на операцията? — попитах аз.
Изведнъж ми се дощя непременно да видя тази операция. Никога не бях наблюдавал операция. Като журналист бях присъствувал на три обесвания и една екзекуция с електрически стол, но това беше друга работа. При обесването не се променя личността на човека. Променя се само дължината на шията му и лицето му добива присмехулно изражение, а при електрическия стол просто опичаш парче месо, само че по-голямо. Но тази операция ще да е нещо много по-радикално от онова, което се е случило на Савел по пътя за Дамаск. Затова поисках да присъствувам на нея.
— Защо? — попита Адъм, като се вглеждаше внимателно в лицето ми.
— От чисто любопитство — отвърнах.
Той се съгласи да ме допусне, но каза, че нямало да е много приятна гледка.
— Сигурно толкова приятна, колкото и едно обесване — отвърнах.
После той се зае да ми описва болестта. Рисува ми скици, показва ми книги. Толкова се оживи, че едва не ми продъни ушите от приказки. А на мен ми беше толкова интересно, че забравих да му задам един въпрос, който ми мина през ума в началото на разговора. Тогава той каза, че приелият Христовата вяра не се променя, а само се осъществява въз основа на нови ценности. Добре, аз исках да го попитам, щом личността не се променя, откъде покръстеният взема новите ценности, въз основа на които се осъществява? Но после забравих да го попитам това.
Във всеки случай присъствувах на операцията.
Адъм ме нагласи както подобава, за да мога да вляза с него в операционната. Докараха болния и го положиха на масата. Това беше слаб човек, с гърбав нос и кисело лице, който донейде ми заприлича на Ендрю Джексън31 или на евангелист от някой затънтен край въпреки белия тюрбан от стерилни кърпи. Но този тюрбан бе сложен съвсем назад, тъй че предната част на главата му беше открита. Тази част бе обръсната. Сложиха му маската и той изключи. Тогава Адъм взе скалпела и направи гладък малък разрез напречно на темето и после надолу към всяко от слепоочията, след което просто отдели кожата и я обърна над челото. Това бе такава чиста работа, че и най-големият майстор между команчите би изглеждал жалък новак в смъкването на скалпове. Междувременно сестрата попиваше кръвта, която течеше доста обилно.
После Адъм пристъпи към главното. Той взе някакъв инструмент, досущ като бургия. С него проби пет-шест дупки от двете страни на черепа — на професионален език им казват трепанационни отверстия. След това започна да работи с телта на Джили — названието ми беше казал преди това, — инструмент, който приличаше на грапава тел. С него той преряза черепа, докато от двете страни отпред се образува по една клапа, която можеше да натисне надолу, за да стигне до самия механизъм. Преди това обаче трябваше да прореже тънката бледа ципа, наречена мозъчна обвивка.
Беше изминал вече повече от час — или поне на мен така ми се струваше — и краката ми отмаляха. На всичко отгоре беше и горещо, но аз се чувствувах сравнително добре въпреки кръвта. Работата бе в това, че човекът на масата не приличаше на истински. Аз изобщо забравих, че това е човек, и наблюдавах как първокласният дърводелец върши работата си. Не обръщах внимание на онези подробности, които показваха, че на масата лежи не неодушевен предмет, а човек. Сестрата например непрекъснато му мереше кръвното и от време на време се занимаваше с апарата за преливане на кръв — преливаше му по малко кръв от банката, закрепена на статива.
31
Ендрю Джексън (1767–1885) — американски генерал, герой от втората война за независимост и президент на САЩ от 1829 до 1837 г. — Б.пр.