Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Разсмях се с пълно гърло и след като погледах известно време как ритмично червенее морската мъгла от неоновата реклама, заспах.
Преди години на железния креват в моята стая лежеше голо момиче със затворени очи и скръстени на гърдите ръце и аз останах толкова трогнат от нейната покорност, от доверието й към мен и от самия този миг, който щеше да я хвърли в тъмния, пълноводен поток на живота, че се поколебах, преди да посегна на нея, и без да зная защо, я повиках по име. Тогава не можех да изразя с думи какво чувствувах и дори сега ми е трудно да намеря подходящи думи. Но както лежеше в кревата, тя ми заприлича отново на момиченцето, легнало във водите на залива със затворени очи под буреносното тъмновиолетово небе, по което много високо прелиташе самотна чайка. Когато тази картина изплува в съзнанието ми, дощя ми се да я повикам, да й кажа нещо — какво, сам не знаех. Тя ми имаше доверие, но може би в този миг на нерешителност аз нямах доверие в самия себе си и миналото ми се виждаше като скъпоценност, която всеки миг може да ми отнемат, и се страхувах от бъдещето. Тогава не разбирах това, което сега, мисля, вече ми беше ясно: миналото можем да запазим само посредством бъдещето, защото те са свързани навеки. Затова и ми липсваше необходимата вяра в живота и в себе си. С течение на времето Ан започна да прозира този мой недостатък. Не съм сигурен дали тя можеше да го формулира точно, макар и за самата себе си. Или използуваше за по-лесно чужди, заети понятия: желание да намери някаква работа, да учи право, да върши нещо.
Както казах, ние поехме различни пътища в живота, но аз винаги носех в себе си този образ на момиченцето във водата под буреносното небе, на това наивно, доверчиво момиченце. И ето че дойде ден, когато ми отнеха този образ. Денят, в който разбрах, че Ан Стантън е станала любовница на Уили Старк, че самият аз, по силата на някаква неведома и неизбежна закономерност, съм я предал в ръцете му. Това бе нещо чудовищно, което трудно можех да понеса, защото то ми отнемаше част от миналото, с което, без сам да съзнавам, бях живял.
И именно от това избягах на Запад, на края на Историята — Последният Човек на Последния Бряг, — и на Запад, в леглото на хотела, видях сън. Видях, че целият живот не е нищо друго освен тъмна стихия на кръвта и потръпване на нерва. Когато избягаш толкоз надалеч, че повече няма накъде да бягаш, винаги виждаш този сън, това видение — видението на нашата епоха. В първия миг то е чудовищно, то е някакъв кошмар, но в края на краищата то може по особен начин да те накара да се стегнеш, да ти подействува изцелително и ободряващо. На мен поне така ми подействува за известно време. Подействува ми така, защото след този сън Ан Стантън престана да съществува. Думите „Ан Стантън“ бяха само название на един сложен механизъм, който не бе задължително да означава нещо за Джек Бърдън, друг такъв сложен механизъм. Когато тогава за първи път открих този нов възглед за нещата — наистина го открих, по свой собствен път, а не го прочетох в някоя книга, — почувствувах, че съм открил тайния извор на всяка сила и всяка устойчивост. Че съновидението разрешава всички проблеми.