Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— Аха. — Императорът затропа с пръсти по облегалката. — Не се и съмнявам. Кажи ми тогава какво си видял.

— Тук? Сега?

— Ти поиска аудиенция и аз ти я дадох.

Императорът го бе изиграл и го знаеше. Джек не би посмял да разговаря открито въпреки електронните завеси, които прикриваха залата за аудиенции, тъй като точно днес императорът бе позволил на Рандолф да заснеме всичко, което става там. По някаква причина императорът не желаеше да чуе истината от устата на Джек. „А може би вече я знае“ — помисли си Джек и кръвта в жилите му се вледени.

— Видях, че драките заплашват купола, и предприех необходимите действия — рече той, придържайки се към предварително уговорената версия. „Да върви по дяволите — рече си. — Нека Пепус рухне като баща си. Както щеше да стане и с мен, ако Амбър не ме бе спасила…“

Сякаш разбрала, че мисли за нея, тя попита тихо:

— Кой идва?

Чуваше се шум откъм входа на залата, която се охраняваше строго. Джек си помисли за миг, че е зърнал синьото расо на Свети Колин, приятел от детинство на Пепус, а сега негов съперник в борбата за власт, но в този момент прага прекрачи охраната на посланиците.

— Това са споменатите последствия — обясни императорът и миг по-късно по високоговорителите обявиха:

— Посланик Дурл от Дракската лига.

Амбър възкликна тихо и изплашено.

Джек бе длъжен да признае, че издокаран в целия блясък на своите одежди, дракският посланик бе внушителна гледка. Макар че, погледнато от друга страна, посланикът не изглеждаше толкова застрашително, колкото въоръжен с лазерна пушка дракски войн. Двамата се измериха с погледи.

В известен смисъл тялото на драка наподобяваше причудлива смесица от хиена и дървеница. Джек си припомни с какво удоволствие бе мачкал труповете на убитите насекоми по време на Пясъчните войни… ако въобще спомените от Пясъчните войни можеха да носят някакво удоволствие. Дрехите на този дипломат бяха ушити по земна мода, с очевидно познаване на човешките разбирания и представи. Така не само в общия му вид имаше нещо човешко, но и хитиновата му обвивка бе напълно скрита. Нищо обаче не можеше да прикрие яките му издължени челюсти и зловещата маска на лицето.

Джек не усещаше натиска на ръката на Амбър, но когато за миг сведе поглед надолу, забеляза, че кокалчетата й са побелели. Стисна ръката й внимателно и окуражаващо.

Камерата на Рандолф не изпускаше приближаващия се посланик. Съветникът по протокола се надвеси към ухото на Пепус и му зашепна. Беше толкова развълнуван, че едва сдържаше гласа си и Джек можеше да го чува.

— Имаме проблеми. Този израз означава наранена чест и желание за възмездие.

— С други думи — уточни Пепус, втренчил поглед в Джек, — искат Джек Сторм да бъде наказан.

— Нещо подобно, предполагам. Но… — съветникът отново направи пауза. — Не са сигурни, че ще го получат. В противен случай щяха да помолят за частна аудиенция.