Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— Договорът ни е по-стабилен отвсякога — махна с ръка Дурл. — Бих искал само да използвам дадената ми тук възможност и да изразя нашето недоволство заради унищожаването — напълно случайно, сигурен съм — на един наш кораб, пратен на споменатата колония, след като оттам е бил прехванат сигнал за помощ. Командирът на кораба научил, че куполът е под заплахата да бъде разрушен, и след като се посъветвал с висшестоящите си началници, решил да се притече на помощ.

— Нищо общо с действителността — прошепна Амбър.

Джек се усмихна мрачно. Версията на посланика, макар и неотговаряща на истината, му се стори забавна.

— Успокоително е — заговори императорът, — че нашите съюзници са загрижени за далечните ни колонии. За съжаление не мога да потвърдя изпращането на подобен сигнал, тъй като центърът за комуникация е бил разрушен от вдигнали се на бунт миньори. Въпреки това, посланик, позволете да ви поднеса искрените си извинения за случилото се и съболезнования за изгубените ви сънародници, както и за разрушения кораб. По всичко изглежда, бунтовниците са сметнали, че корабът ви се готви да нападне колонията, и затова са открили огън по него. Както е известно, анархията винаги поражда хаос. Силни съюзи, като нашия, не бива да се влияят от подобни дребни инциденти.

Дурл помълча известно време, преди да отговори.

— Въпросът е дали смятате за виновни онези, които са извършили подобен акт?

— Действали са съобразно обстоятелствата.

— Но са унищожили нашия кораб и целия екипаж.

Лицето на императора стана мрачно.

— Следващия път, скъпи ми посланико, когато засечете подобен сигнал, съветвам ви да пратите транспортен кораб, вместо тежковъоръжен крайцер. Тогава намеренията ви няма да бъдат подлагани на съмнение.

Посланикът се изправи в цял ръст.

— Следващият път, императоре — отвърна той, — действията ни ще бъдат далеч по-целенасочени.

— Хубаво — Пепус се усмихна пресилено. — Имате ли и други въпроси, които да обсъдим, докато не е приключила срещата?

— Бих искал да поставя въпроса за Бития, ваше величество. Моите началници помолиха да обсъдите възможността за предаването й на Лигата.

Джек забеляза как аленото петно обхваща първо шията на императора, а сетне си проправя път и нагоре. Пепус се надигна.

— Ще обсъдим това насаме, посланик, в някоя от следващите ни срещи.

— Щом настоявате — посланикът се поклони лекичко и излезе, без да чака разрешение.

— Какво всъщност беше това? — наведе се Амбър към Джек, който все още обмисляше чутото.

— Не съм сигурен — отвърна бавно Джек. — Но струва ми се, че драките подготвят следващия си ход. — Никак не му се нравеше чутото. Дали, след двайсетгодишно примирие, Дракската лига не се опитваше отново да откъсне солидно парче от територията на Доминиона? Да нахлуе в следващата слънчева система и да превърне планетите в пясъчни пустини? Дали не бяха присъствали на зараждането на следващите Пясъчни войни?