Върховният повелител

Очите му се разшириха, когато осъзна какво предлага тя, но после се намръщи.

— Дали ще се съгласят? Аз не бих взел енергията на никой киралиец насила.

— Мисля, че повечето ще приемат, ако разберат за какво ни е необходима.

Акарин поклати глава.

— Но това е невъзможно. Трябва да проверим хиляди хора и да им обясним какво ни трябва, а разполагаме само с един ден.

— Интересно дали мислите за онова, за което аз си мисля? – попита Сенфел.

— Което е какво? – Савли изглеждаше объркан. – Ако го разбираш, Сенфел, по-добре ми го обясни.

— Ако намерим обитатели, които имат магически потенциал, Акарин и Сония могат да вземат силата им – каза Сенфел.

— Не само ще лишим ичаните от плячката им, но и нашите магьосници ще станат по-силни – каза Зил, която се бе надигнала в стола си.

„Нашите магьосници? – Сония потисна усмивката си. – Като че ли Крадците вече са ни приели”.

— Но дали обитателите ще се съгласят? – попита Акарин. – Те не харесват особено магьосниците.

— Ще се съгласят, ако ние ги помолим – каза Рави. – Каквото и да си мислят обитателите за нас, те признават, че сме се борили за тях по време на първото Прочистване и след това. Ако потърсим помощ в борбата срещу нашествениците, до края на деня ще разполагаме с хиляди доброволци. Можем да им кажем, че разполагаме с няколко наши магьосници. Ако си помислят, че не сте от Гилдията, ще проявят още по-голяма готовност да помагат.

— Виждам обаче един проблем – каза Савли. – Ако го направим, хиляди обитатели ще ви видят. Дори да не ви познават, те ще видят лицата ви. Ако ичаните прочетат съзнанията им...

— Аз мога да помогна – каза Сенфел. – Ще проверя всички кандидати. Само онези с потенциал ще видят Сония и Акарин. Което означава, че само около стотина души ще знаят, че те са тук.

Сери се усмихна.

— Видя ли, Сенфел? Все пак се оказа полезен.

Старият магьосник му хвърли изпепеляващ поглед, после отново се обърна към Акарин.

— Ако убедим доброволците да останат на едно място – някоя тайна къща с удобни легла и обилна храна – те ще могат да възстановят силата си и така утре вие ще можете отново да увеличите енергията си.

Акарин погледна магьосника и кимна.

— Благодаря ти, Сенфел.

— Не ми благодарете още – отвърна Сенфел. – Може да побягнат още като ме видят.

Савли се изхили.

— Поне веднъж може да се държиш по-мило, Сенфел. – Той пренебрегна сърдития поглед на възрастния мъж и огледа кръга от Крадци. – След като вече познаваме същността на тези ичани, разбирам, че идеите ми за борба срещу тях нямаше да проработят. Трябва да стоим колкото се може по-далеч от тях.

— Да – съгласи се Фарин. – И да предупредим за това обитателите.

— Даже ще бъде още по-добре – каза Рави, – ако ги вкараме в проходите. Малко ще ни е тесничко и въздухът няма да достига, но той погледна към Сенфел, – доколкото знам, магьосническите битки не траят дълго.

— А как ще примамим някой ичани встрани от главната група? – попита Зил.