Червени морета под червени небета

— На палубата! — Гласът на вахтения на фокмачтата звучеше развълнувано. — Съобщете на капитана, че корабът завива ляво на борд!

— Колко е далече? — Делмастро се дръпна от димните бурета. — Към нас ли обръща?

— Не, завърта се около три румба.

— Искат да поогледат по-добре, обаче не бързат да скочат в хамака при нас — рече Джийн.

Откъм квартердека се разнесе вик и малко по-късно Делмастро наду свирката три пъти.

— Помиярска вахта! Помиярската вахта на квартердека!

Те се юрнаха назад покрай моряците, които вадеха добре смазани лъкове изпод платнените покривала и опъваха тетивите. Само около половината от обичайната вахта беше на палубата, както бе обещала Делмастро — онези, които подготвяха оръжията, бяха приклекнали или се криеха зад мачтите и кокошарниците. Дракаша ги чакаше на парапета на квартердека и щом пристигнаха, заговори на мига:

— Още имат време и място да обърнат курса. Това е флейт и аз се съмнявам, че при каквото и да било време биха успели дълго време да ни бягат, но могат да ни накарат да се поизпотим, докато ги настигнем. Шест-седем часа, предполагам, но кой иска да скучае толкова време? Ще се престорим на нает бриг, който гори, и ще видим дали ще ги подлъжем да постъпят с нас другарски.

Предложих ви шанс да се докажете и затова сега ще бъдете зъбците на капана. Вие ще се биете първи. Ако се вирнете — много добре за вас. Ако не искате да се биете, мушкайте се под бака и си стойте помиярска вахта, докато не приключим с тях.

Що се отнася до мен, тази сутрин се събудих гладна и имам намерение да завладея тази тлъста плячка. Кои от вас ще се бият за място на моя кораб?

Локи и Джийн вдигнаха високо ръце, и всички около тях също. Локи се огледа набързо и забеляза, че комай никой не смята да се откаже от този шанс.

— Хубаво — каза Дракаша. — Имаме три лодки, побиращи около трийсет души. Ваши са. Задачата ви е отначало да изглеждате невинни — не се отдалечавайте от „Орхидеята“. По сигнал се втурвате и атакувате от юг.

— Капитане, ами ако не успеем сами да го превземем? — попита Джабрил.

— Ако обстоятелствата са против вас, дръжте се здраво, за което и да е парче палуба, попаднало в ръцете ви. Аз ще докарам „Орхидеята“ и ще я връхлетим. Никаква част от товара на кораба не може да устои на сто души, втурнали се на борда.

„Чудна утеха ще е това за тези от нас, които вече са мъртви или умират“ — помисли си Локи. Едва сега бе осъзнал точно какво им предстои и усети как стомахът му се свива.

— Капитане! — провикна се един от вахтените на гротмачтата. — Корабът пусна талитански флаг!

— Може да лъжат — измърмори Джабрил. — Прилична заблуда. Ако ще плаваш под фалшив флаг флотата на Талишан си я бива. А в момента никой не воюва с тях.

— Но не е особено хитро — възрази Джийн. — Ако е охраняван, защо не плава непрекъснато под флага? Само някой, който си има причини за тревоги, крие знамето си.