Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Хайде, казвай.
– Току-що мина забранената река.
– Моля?
– Харчиш и ще продължаваш да харчиш за дрънкулки, а не казваш нищо на твоята squaw356.
– Това е все едно да я мамиш с друга жена. Така доникъде няма да стигнеш.
– Няма как да постъпя другояче.
– На път сме да скъсаме отношенията с белия приятел, който цял живот ни е давал подслон.
– Или да говорим със Сара.
– Само да посмеете, ще ви изхвърля през балкона.
– Храбрият воин не се бои от заплахите на бледоликия лъжец и страхливец. Освен това нямаш смелостта да го направиш.
– Разбира се – отново се обади Карсън. – Болните не могат да преценяват нещата. Порокът ги държи в мрежата си.
– Кълна ви се, че цялата книга на Ницше ще бъде последната придобивка.
– И аз трябва да ти вярвам? – Карсън.
– Питам се защо криеш от твоята squaw – Черния орел. – Купуваш с твоето злато. То не е на някой евреин, ограбен от жестокия бял мъж с тоягите, които бълват огън, нито е крадено.
– Не е точно така, скъпи колега – поправи го Карсън.
– Но бледоликата squaw няма защо да знае.
Оставих ги да обсъждат стратегията, неспособен да им кажа, че нямах смелостта да отида при Сара и да призная тази страст е по-силна от мен. Искам да притежавам нещата, които привличат вниманието ми. Искам ги и бих убил, за да ги притежавам.
– Sic?357 – Карсън.
– Не. Но почти. – Към Сара: Май не се чувствам добре.
– Легни си, горкичкия Адриа, ще ти сложа термометъра (соmpassionevole е innocente).
Прекарах два дни с висока температура, след което постигнах нещо като споразумение със самия себе си (споразумение, което Карсън и Черния орел отказаха да подпишат), по силата на което си позволявах, за доброто на нашата връзка, да не разказвам подробности за историята на Виал, която познавах само отчасти, както и за кои от предметите вкъщи подозирах, че са придобити от баща ми с жестокостта на хищник. Или факта, че с магазина продадох и следователно осребрих много от греховете на баща ми... предполагам, че си се досетила за това. Нямах смелостта да ти кажа, че те излъгах в деня, когато ти дойде от Париж с жълто цвете в ръка и ми каза с удоволствие бих изпила едно кафе.
355 Най-голямата каталонска спестовна каса, понастоящем банка. – Б. пр.
356 Индианка; жена, съпруга (англ.). – Б. пр.
357 Така (лат.) – т.е. буквално, точно както го казваш. – Б. пр.
37
– Начинът на писане ми напомня Хемингуей – отсъди Мирея Грасиа. Бернат наведе скромно глава, окуражен от коментара. За момент престана да мисли, че не може да събере повече от трима души в „Книжен прах“.
– Аз не ти препоръчвам да правиш представяне – беше му казал Бауса.
– Защо?
– Има прекалено много прояви, никой няма да дойде.
– Ти така смяташ. Или не се отнасяш еднакво към всички автори?
Бауса реши да запази за себе си отговора, който с удоволствие би изстрелял, и каза, без да може да прикрие умората си:
– Да не говорим повече, кажи кога ти е удобно и кой искаш да представи книгата ти. – И като видя усмивката на Бернат: – Но ако никой не дойде, не ме обвинявай за нищо.
На поканата пишеше Ериберт Бауса и авторът Ви канят на представянето на „Плазма“, последната книга с разкази на Бернат Пленса, в книжарница „Книжен прах“. Освен автора и издателя, ще участва професор Мирея Грасиа, която ще говори за книгата. Накрая ще бъде поднесена чаша шампанско.
Адриа сложи поканата на масата и за момент се замисли какво би могла да каже Мирея Грасиа за тази книга. Че е слаба? Че Пленса все още не е постигнал способността да пресъздава чувства? Че е съсипал хартията и дърветата, от които е направена?
– Този път няма да се сърдя – каза му Бернат, когато му предложи да представи книгата.
– Как да съм сигурен, че наистина ще е така?
– Защото ще ти хареса. А ако не ти хареса, помъдрял съм, скоро ще навърша четирийсет години и започвам да разбирам, че не бива да ти се сърдя за това. Съгласен ли си? Ще представиш ли книгата ми? Ще бъде следващия месец в „Книжен прах“. Това е емблематична книжарница и...
– Бернат. Не.
– Как така, първо поне я прочети – обиден, изненадан, смаян.
– Много съм зает. Разбира се, че ще я прочета, но не мога да ти кажа кога. Не ме карай да правя това.
Бернат остана с отворена уста, неспособен да разбере какво му казва Адриа, и тогава склоних добре, хайде, ще я прочета още сега. Ако не ми хареса, ще ти кажа и, естествено, няма да я представя.
– Това се казва приятел. Благодаря. Ще ти хареса. – Посочи го с пръст, сякаш беше Мръсния Хари358: – И ще поискаш да я представиш.
Бернат беше убеден, че този път наистина, този път ще му кажа Бернат, изненада ме, виждам силата на Хемингуей, таланта на Борхес, майсторството на Рулфо, иронията на Калдерс359, и Бернат беше най-щастливият човек на света, докато му се обадих след три дни и му казах няма промяна, както винаги не вярвам на героите ти и ми е все едно какво може да им се случи.