Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– В Атенеума (кълна се, това ми дойде на устата: отивам в Атенеума).
– А (тя откъде да знае, poveretta348).
– Да, връщам се веднага (maestro dell’inganno349).
– Днес е твой ред да приготвяш вечерята (innocente e angelica350).
– Да, да, бъди спокойна. Връщам се веднага (traditore351).
– Добре ли си? (соmpassionevole352).
– Да, добре съм (bugiardo, menzognero, impostore353).
338 Горката мама (фр.). – Б. пр.
339 Йом Кипур – ден на покаянието и опрощаването на греховете; Ханука – празник на светлината, символизиращ победата на духовното над материалното; бар мицва – празник на религиозното пълнолетие на момчетата. – Б. р.
340 Рош à-Шана – Нова година според еврейския религиозен календар; Сукот – празник, напомнящ за прехода на еврейския народ през пустинята. – Б. р.
341 Става дума за колаборационисткия режим „Виши“. – Б. р.
342 Съкращение от Kamerad Polizei – привилегирован затворник в нацистките концентрационни лагери, служил като отговорник или надзирател. – Б. р.
343 Благодаря (унг.). – Б. пр.
344 Старица (унг.). – Б. пр.
345 Баба (унг.). – Б. пр.
346 На каталонски porrò – традиционен за Каталония стъклен съд с дълго гърло, от който се пие вино на струя от високо. – Б. пр.
347 „Няма кой да пише на полковника“ (исп.) – роман от колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес. – Б. пр.
348 Горкичката (ит.). – Б. пр.
349 Майстор на измамата (ит.). – Б. пр.
350 Невинна като ангел (ит.). – Б. пр.
351 Предател (ит.). – Б. пр.
352 Състрадателна (ит.). – Б. пр.
353 Лъжец, мошеник, измамник (ит.). – Б. пр.
* * *
Адриа избяга, без да усети, че затваря вратата прекалено силно, както баща му преди много години, когато отиде да се срещне със смъртта.
В апартаментчето за сделки на Морал можах да разгледам превъзходния, изключителен ръкопис. Последната част беше написана на машина, но Морал ме увери, че в ръкописите на Гарсия Маркес често било така. Каква прелест!
– Колко?
– Толкова.
– Хайде бе!
– Както искате.
– Толкова.
– Не ме разсмивайте. Трябва да бъда откровен с вас, професор Ардевол. Получих го с известен риск, а за риска се плаща.
– Искате да кажете, че е краден?
– Какви думи употребявате... Уверявам ви, че тези листове хартия не са оставили никаква следа.
– Тогава толкова.
– Не, толкова.
– Съгласен съм.
Тези операции никога не се извършват с чек. Трябваше да чакам, изгаряйки от нетърпение, до сутринта, а през нощта сънувах, че самият Гарсия Маркес е дошъл вкъщи да ме обвинява за кражбата, аз се правех на луд, а той ме гонеше из апартамента с огромен нож и аз...
– Какво ти е? – попита Сара и запали лампата.
Беше четири часа сутринта и Адриа седеше на леглото на майка и татко, което сега беше наше. Дишаше тежко, сякаш беше бягал дълго.
– Нищо, нищо... Просто сън.
– Разкажи ми го.
– Не си го спомням.
Отново си легнах. Изчаках да загаси лампата и казах Гарсия Маркес ме гонеше из къщата и искаше да ме убие с ей такъв нож.
Тишина. Не, леглото леко се тресе. Накрая Сара избухна в смях. После усетих как ръката й ми роши нежно плешивината, така, както майка никога не беше правила. Почувствах се нечист и грешник, защото я мамех.
На другия ден закусвахме мълчаливо и се доразсънвахме. Докато Сара отново избухна в смях.
– Сега пък какво ти става?
– Даже чудовищата в твоите кошмари са интелектуалци.
– Ама наистина ме уплаши. О, днес трябва да ходя в университета (impostore).
– Но днес е вторник (angelica).
– Знам, знам... Не знам какво иска Парера, но ме помоли да... уф... (spregevole354).
– Е, тогава търпение (innocente).
354 Презрян (ит.). – Б. пр.
* * *
Оплетен в лъжи, отидох в Ла Каша355, изтеглих толкова и право при Морал, с тревожното предчувствие, че през нощта се е запалил апартаментът му или вече е на друго мнение, или е намерил по-щедър купувач... или са го арестували.
Не. Полковникът ме чакаше търпеливо. Взех го деликатно. Беше мой и нямаше защо да страдам повече. Мой.
– Господин Морал.
– Да?
– А пълният ръкопис на Ницше?
– Аха.
– Може ли да ми кажете цената?
– Ако е само за да се намираме на приказки, няма какво да казвам и моля, не се засягайте.
– Става дума да го купя, ако мога.
– Обадете ми се след десет дни и ще ви кажа сумата, ако още не са го продали.
– Какво!?
– Ама какво си мислите? Да не сте само вие на този свят?
– Искам го.
– Десет дни.
Вкъщи не можех да ти покажа съкровището. Това беше моят нелегален живот в отговор на твоите тайни. Скрих ръкописа на дъното на едно чекмедже. Исках да купя папка, в която да се вижда цялото произведение лист по лист и от двете страни. Но трябваше да го направя тайно. На всичко отгоре Черния орел.