Приключенията на Казанова

Накарах Фастидио да ми каже точно колко ще иска дневно, защото бих предпочел неговия конкурент, ако той ми поиска по-евтино.

— Господин офицер — каза той, — вие ще приготвите за двадесет души шест стаи и десет легла, към тях една обща зала, ще платите всички разноски по пътуването и дневно по тридесет неаполитански дуката. Тук имате моя репертоар, можете да изберете, за да играем всяка пиеса, която харесате.

Сетих се за бедната Марина, която трябваше да прекара цялото мъчително време в лазарета, преди да може отново да се яви на сцената, и казах на Фастидио да приготви договора, понеже имам намерение веднага да замина.

Едва бях изрекъл тези думи, когато между предпочетения и отхвърления директор избухна открита война. Последният беше като побеснял и наричаше Марина курва, като твърдеше, че тя в съгласие с Фастидио нарочно е нарушила санитарното предписание, за да ме принуди да наема нейната трупа.

Петронио взе страната на сестра си и дойде на помощ на Фастидио. Нещастният Батипалия бе изхвърлен след един хубав бой, който във всеки случай не компенсираше изпуснатата сделка.

Четвърт час по-късно Петронио ми донесе писмото на Тереза. Тя станала богата, след като съсипала херцога. Все още пазела верността си към мен и ме очаквала в Неапол.

Надвечер напуснах Отранто с двадесет комедианти и шест големи сандъка, в които се намираха всички нужни принадлежности за сцената. Лекият южен вятър, който духаше при отплаването ни, би могъл да ме откара за десет часа в Корфу, но след като плавахме един час с платна, моят корабушири съобщи, че е забелязал при лунна светлина да се приближава друг кораб, който ще ни ограби, ако е пиратски. Не исках да рискувам, затова се върнах обратно в Отранто. На разсъмване отплавахме отново. Но едва бяха изминали и два часа, когато капитанът ми каза, че се е появила някаква бригантина101, според него пиратска, понеже маневрирала, така, като че иска да ни пресрещне. Казах му да промени посоката, за да разберем дали ще ни последва. Бригантината извърши веднага същата маневра. Тъй като не можех вече да се върна в Отранто, а нямах никакво желание да отида в Африка, наредих на капитана да отседнем в най-близкото пристанище на калабрийското крайбрежие. Моряците трепереха от страх, който се предаде и на моите комедианти! Скоро на целия кораб цареше тревога. Всеки се уповаваше на някой светия, но не чух нито един от сбирщината да се уповава на Бога.