Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— В това можете да сте сигурен — рече самоуверено Графинята. — Поне трима души няма да откъсват очи от него по всяко време на денонощието, като едната от тях ще е правоспособна медицинска сестра.
И вместо да се запътим към Уестхамптън, който е на сто и десет километра на изток, тръгнахме право към Олд Бруквил, само на петнайсет минути от болницата. Малко след пристигането ни целите ни семейства се събраха, включително бащата на Графинята, Тони Кариди — най-обичаният неудачник на света, запазил все още приликата си с Уорън Бийти и — предположих — все още търсещ някого, от когото да изкрънка някой и друг долар, след като се поуспокояха нещата.
Лудия Макс моментално се превърна в сър Макс и поведе бдението — убеди ни двамата с Графинята, че всичко ще се оправи; после се зае да се обажда на разни лекари и болници, без нито веднъж да изтърве нервите си. В интерес на истината, Лудия Макс нямаше да се прояви нито веднъж, докато цялата криза не отмина; в този миг Лудия Макс се появи изневиделица и хукна да наваксва за изгубеното време с озлобени тиради и войнствени пушачески изпълнения. Майка ми си беше такава, каквато си е винаги — набожна светица, произнасяща еврейски молитви за Картър и оказваща морална подкрепа на нас двамата с Графинята. Сюзан, тайната анархистка, отдаде отворите в сърцето на Чандлър на някаква правителствена конспирация с участието на докторите, които, по необясними причини, също били намесени в заговора.
Обяснихме на Чандлър, че братчето й е болно, а тя каза, че го обичала и че се радвала на решението ни да си го приберем от болницата. После продължи да си играе с кубчетата. Гуин и Джанет също се включиха в бдението, но едва след като се съвзеха от шестчасов истеричен рев. Дори Сали, любимата ми шоколадова лабрадорка, взе участие: зае позиция под кошчето на Картър и ставаше само за да отиде до тоалетна или да хапне. Обаче Роки, гадното копеленце на Графинята, показа пълно безразличие към Картър. Правеше се, че всичко е наред и продължаваше да досажда на всеки един в къщата — лаеше нонстоп, пикаеше върху мокета, акаше на пода и крадеше храна от паничката на Сали, докато тя бдеше и се молеше заедно с нас като истински добро куче.
Но най-много ни разочарова гледачката Руби, дошла със специални препоръки от една от ония баспски агенции по труда, специализирани в снабдяването на богати семейства с бавачки от Ямайка. Проблемът започна още с посрещането й на гарата от Нощния Роко, който подушил алкохол в дъха й. След като си разопаковала багажа, решил на своя глава да направи оглед на стаята й. Само петнайсет минути по-късно тя седеше на задната седалка на автомобила и си замина, та повече нищо не чухме за нея. Единствената странична полза бяха петте бутилки „Джак Даниелс“ които Роко й конфискува и които сега се помещаваха в барчето с напитките ми на долния етаж.
Заместничката й пристигна след няколко часа, пак жена от Ямайка, но на име Ерика. Оказа се истинско съкровище — моментално се сработи с Гуин и с останалия персонал. Та Ерика също се включи в менажерията и в бдението.
До четвъртия ден Картър не прояви никакви признаци на сърдечна недостатъчност. Междувременно двамата с баща ми бяхме провели десетки разговори да разпитваме кой е най-добрият кардиолог-педиатър в света. И всичките ни проучвания сочеха един-единствен човек: доктор Едуард Голенко — завеждащ кардиологията в болницата „Маунт Синай“ в Манхатън.
Уви, оказа се, че трябвало да чакаме три месеца, за да ни приеме, но след като на доктор Голенко му бе съобщено, че възнамерявам да даря петдесет хиляди долара на отдела по педиатрична кардиология към „Маунт Синай“, изведнъж на следващия ден се появи пролука в графика му. Така че на петия ден от живота си Картър лежеше на нова маса за прегледи, само че този път заобиколен от екип елитни лекари и сестри, които, след като прекараха десет минути да се дивят на миглите му, най-сетне се заловиха за работа.
Ние с Графинята стояхме прилежно встрани, докато екипът работеше с някакъв крайно напредничав апарат за изображения, с помощта на който гледаха много по-навътре в сърцето на Картър и с много по-ярък образ, отколкото при стандартната ехокардиография. Доктор Голенко бе висок, слаб, леко олисял и с много мило лице. Огледах се из стаята… и преброих деветима възрастни с интелигентен вид, всички в бели престилки и всички взрели се в сина ми, сякаш е най-ценното нещо на света. Което си е вярно. После погледнах Графинята, която, както винаги дъвчеше вътрешната страна на бузата си. Главата й бе килната леко в израз на интензивно съсредоточаване и се запитах дали и тя си мислеше онова, което аз си мислех, а именно: никога досега не бях изпитал такава радост от това, че съм богат. Защото, ако някой бе в състояние да помогне на сина ни, то това бяха именно тези тук хора.