Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Варг се наведе и заби нокът в откритата рана. След това с невероятно прецизно движение за някой с неговите размери вкара перото в разреза.
Ерен трепна и се изви в бързо, дълбоко поемане на въздух. Въздухът със съскане премина през кухото перо и отново засъска, когато Ерен издиша. Дишането му се забави и се успокои. Той примигна няколко пъти и бавно дойде на себе си.
— Перото е мръсно — промърмори Варг. — Но нямаше време да го чистя, той можеше да умре. Може би вашата магия ще успее да почисти раната по-късно.
Той взе ръката на Ерен и поднесе пръстите й към стърчащия край на перото.
— Дръж го. Ако го пуснеш, ще умреш.
Ерен болезнено се намръщи, погледна канима и кимна.
— Трябва да се върнем за тях — прошепна Кайтай.
Тави вдигна ръка и зашепна в отговор.
— Имаме само един меч за всички, а те имат заложници. Ако се върнем, те ще използват Арарис и Исана срещу нас. Ако приемем, че не са ги убили на момента.
Кайтай се озъби в тихо, разстроено ръмжене.
Тави дъвчеше устните си, размишлявайки бясно. После кимна и погледна Варг.
— Ибрус каза, че има коне. Те трябва да са наблизо. Вземи тези двамата и ги намери.
— Не можеш да се върнеш сам — изсъска Кайтай.
Тави я погледна в очите и каза:
— Не можем да ги победим със сила. И без значение какво ще се случи, на нас ще ни трябват коне, а конете няма да позволят на Варг да се доближи до тях. Ерен не може да го направи. Така че върви ти. Веднага.
Кайтай го погледна яростно, но след това стана и подаде ръка на Ерен. Варг вдигна глава, няколко секунди души въздуха, а след това закрачи с широка плъзгаща се стъпка. Кайтай, застанала до Ерен, последва канима.
Тави свали колана си, наведе се в кръста и се измъкна от ризницата, оставяйки я да падне на земята. Въпреки че тя би му осигурила някаква защита в случай на бой, тя също така би издавала шум при движение. А сега секретността беше по-важна.
Той отново закопча колана с меча и се прокрадна в тъмното към дома на Ибрус, като внимателно подбираше пътя си, докато не приседна под един от счупените прозорци на гостната. Вътре горяха две малки магически лампи, които хвърляха мътна червено-оранжева светлина.
— Холтър — каза Наварис, точно когато Тави се приближи. — Назовете ми поне една причина, поради която не трябва да ви убия вас двамата? Тук и сега.
Стомахът на Тави болезнено се сви от лошо предчувствие. Той сложи ръка на меча си. Ако се стигне до това, по-добре да ги нападне, отколкото да стои редом и да ги остави да убият майка му и приятеля му.
— Чувате ли ме, холтър? — попита Наварис. — Това не е риторичен въпрос. Ако има някаква причина да ви оставя жива, трябва да ми я кажете.
Тави извади острието от ножницата с около два инча.
— Предполагам, че това зависи от нещо — отговори Исана. Гласът й беше овладян и уверен.
Тави отново замръзна.
— От какво? — попита Наварис.
— От това доколко сте вярна на сенатора.
Тишина.
— Аз знам на кого служи той — продължи Исана. — На Инвидия Акватайн, която всъщност е и моята покровителка. Съмнявам се, че тя ще благодари на Арнос, че се намесва в работата ми. Потръпвам, като си помисля за реакцията й, ако той все пак ме ликвидира.
Отново мълчание.
— От почти година водя кампания за премахване на робството за лейди Акватайн и Дианическата лига — продължи Исана. — И през последните шест месеца посетих членове на осигурителни фондове на Лигата за предоставяне на средства за бежанските лагери. Съпругите на всеки граф, лорд и Върховен лорд оттук до Рива се срещнаха с мен, дадоха ми пари — и те знаят, че дойдох в Елинарх. Наистина ли сте сигурна, че той е готов да бъде въвлечен в моята смърт?
— Лъжеш — каза убийцата.
— Можете ли да си позволите да решите това? — тонът на Исана стана откровен. — Искате ли да вземете това решение вместо него, Наварис?
Тави почувства как се усмихва.
— А сингуларът? — попита Наварис. — Него защо да го оставя жив?
— Сципио е негов приятел — каза Исана. — Мъртъв, той е безполезен за вас. Жив, той е заложник.
— Но също така той вече няма да бъде заплаха за мен — промърмори Наварис.
— С това не мога да споря — каза Исана. — Освен това аз също бих се страхувала от него. Особено ако бях на ваше място.