Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Гласът на Наварис стана много тих.
— Особено?
— Да. Това до известна степен би трябвало да е трудно за вас. В крайна сметка вие сте спечелили повече битки, отколкото Арарис Валериан някога е водил. Вие, разбира се, сте убили повече въоръжени противници, отколкото той някога. И все пак, както аз мисля, през целия си живот сте живели в неговата сянка. В крайна сметка той има име. Колкото и да доказвате силата си, той винаги ще бъде най-добрият — тя замълча за момент, преди да продължи: — Ако вие се изправите в двубой срещу него и загубите, е, това ще докаже всичко.
Тави се премести малко, за да надникне през прозореца. Исана седеше на пода между два трупа — на Ибрус и неговия помощник — и пред Наварис така невъзмутимо, сякаш пие чаша чай в столицата. Арарис все още беше погребан под развалините, а един от сингуларите на Арнос стоеше над него, притиснал меч до гърлото му.
Исана беше съсредоточена върху Наварис и Тави изведнъж разбра, че тя наблюдава реакцията й към своите думи, използвайки водната си магия, за да знае какво да каже на убийцата, да разбере какво я движи.
— Разбира се — добави Исана и леко се наведе напред, — ако го убиете тук, никога няма да имате шанс да го победите. Никога няма да може да докажете на всички, че сте най-великият меч в Алера. От друга страна, ако го върнете жив на работодателя си, той най-вероятно ще ви нареди да се отървете от него така или иначе.
Наварис се взираше в Исана, замръзнала. Движеха се само очите й.
— Вие сте по-добра от него, Наварис — каза Исана. — Приковахте го към корпуса на „Мактис“ като насекомо и ако не беше избягал, всичко щеше да е свършило. Знаете, че ще го победите, ако се биете с него. Защо не си дадете шанс да изтриете името му и да го замените с вашето? — Исана леко се намръщи и Тави долови нотка на съчувствие в гласа й, тъга докосна очите й. — Какво друго имате?
Ноздрите на Наварис се разшириха, а дясната й китка затрепери. В слабото й тяло се появи напрежение и дишането й леко се ускори.
После тя сякаш се сви. Клепачите й се отпуснаха.
— Тандус — промърмори тя. — Армениус. Вържете ги. Вземаме ги с нас.
Огромният мъж, чийто чук разруши стената, кимна и се наведе над Арарис, издърпа ръцете на сингулара зад гърба му и здраво ги върза с кожено въже.
Другият мечоносец поклати глава.
— Няма ли да преследваме Сципио?
— Името му не е Сципио — тихо каза Наварис. — Той е Тави от Калдерон — тя направи рязко движение, удряйки Исана по бузата с обратната страна на дланта си със страшна сила, така че я събори на пода.
Дланта на Тави се стегна върху дръжката на меча, но той не се поддаде на внезапния изблик на гняв и остана спокоен, скрит в дълбоките сенки, хвърляни от малките магически лампи.
— Няма нужда да го преследваме — тихо измърка Наварис. — Той сам ще дойде при нас.
Глава 44
Всичко вървеше като по масло и това караше Амара да нервничи.
Вечерните и сутрешните упражнения под ръководството на Гай драстично засилиха способността й да прави завеси. Това бяха не толкова нови знания, колкото нов поглед към вече известни техники.
Гай изглежда притежаваше инстинктивна способност да отделя силните и слабите страни на магията и й показа как да приложи най-добрите аспекти на таланта си по нов начин.
По времето, когато слънцето беше най-високо, Амара вече знаеше как да задържи завесата на около десет фута напречно и при това влагаше съвсем малко повече усилия, отколкото при полет.
— Великолепно — каза Гай, усмихвайки се. — Струва ми се, че вашият учител по магия на въздуха беше маестро Вирчани.
— Да — върна усмивката Амара. Тя дори не беше мечтала да контролира толкова голяма завеса с такава сравнителна лекота. — Да, той беше. И имаше доста ниско мнение за моите способности, с изключение на летенето.
— Дребен козел с малък ум — промърмори Гай, потискайки кашлицата си. — Той е привърженик на школата, която смята, че всяка концепция за магията на фуриите, която си струва да се използва, вече се използва, и следователно няма никаква необходимост да се преподават различни подходи за решаване на даден проблем, тъй като известният подход е най-добрият.
— Просто никога не ми е хрумвало да мисля за светлината като за вятър — каза Амара. — Само я огъвам, като за създаване на леща за далечно зрение. Мога цял ден да се концентрирам върху вятърни потоци.
— Контролът над фуриите е колкото въображение, толкова и концентрация — слабо прошепна Гай. — Имайте това предвид, когато опитвате нещо ново във вашия занаят, графиньо. Въображение. Различни начини за визуализиране на целта ви. Изобщо няма да ме изненада, ако в крайна сметка във вас се открият доста прилични способности за управление на времето, стига само да го пожелаете.