Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Астрологът се надигна и се приближи, за да приседне до Несаланта.

— Моите извинения. Открих, че понякога е по-добре да се отдалечиш от великолепието на дворцовия живот. Усамотението ми помага да разбирам какво ми нашепват звездите.

— О. — Херцогът кимна, сякаш казаното решаваше някаква невероятна загадка. — Значи затова са те видели на площада да се пазариш с някакъв търговец на коне.

Ксанасавин потрепна незабележимо.

— Да, милорд. Всъщност предположих, че това ще ми помогне да яздя под нощното небе. Вашият двор така прелива от приятни развлечения, а времената са сериозни. Реших, че мозъкът ми трябва да е бистър, за да мога да ви служа по-добре.

— Ела тук — каза Бенигарис.

Астрологът се надигна, приглади гънките на тъмното си наметало, приближи се до херцога и застана до парапета.

— Какво виждаш на небето?

Ксанасавин присви очи.

— О, много неща, милорд. Но ако желаете да разгадая правилно звездите, ще трябва да се върна в стаята си и да донеса схемите, които…

— Но последния път, когато беше тук, небето беше преизпълнено с добри предсказания! Тогава не ти трябваха никакви схеми!

— Бях ги изучавал часове наред, преди да дойда при вас, ми…

Бенигарис отпусна ръка върху рамото на астролога.

— И къде са великите победи на династията на Рибарчето?

Ксанасавин се заусуква.

— Пристигат, милорд. Погледнете небето там горе. — Той посочи на север. — Не е ли това, което ви предсказах? Погледнете — Звездата-завоевател!

Бенигарис се извърна, за да проследи накъде сочи пръстът на Ксанасавин.

— Онази малка червена точка?

— Скоро ще изпълни небето с пламъци, херцог Бенигарис.

— Той наистина предсказа нейната поява, Бенигарис — извика Несаланта от стола си, намусена, че я пренебрегват. — Сигурна съм, че и всичко останало, което казва, също ще се случи.

— Сигурен съм, че ще се случи. — Бенигарис се вторачи в червената като карфица точица върху вечерното небе. — Смъртта на империите. Велики дела за династията Бенидривайн.

— Вие помните, милорд! — Ксанасавин се усмихна. — Нещата, които ви тревожат, са само временни. Под огромното небесно колело те са само полъх на вятъра над тревата.

— Може би. — Ръката на херцога все още беше отпусната благоразположено върху рамото на астролога. — Но се тревожа за теб, Ксанасавин.

— Милорд е прекомерно любезен да мисли за мен в тези времена на изпитание. Какво ви тревожи, херцог Бенигарис?

— Мисля, че прекарваш твърде много време във взиране в небесата. Необходимо е да разшириш полезрението си, да погледнеш и надолу към земята. — Херцогът посочи към запалените фенери по улиците под тях. — Когато човек се взира прекалено дълго в нещо, той пропуска да забележи други не по-малко важни неща. Например, Ксанасавин, звездите ти казаха, че славата ще споходи династията Бенидривайн, но ти не се вслуша внимателно в пазарските слухове, че самият лорд Камарис, братът на баща ми, предвожда армията срещу Набан. Или пък наистина си се вслушал в слуховете, което те е накарало да вземеш внезапното решение да се заемеш с езда, а?