Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Бенигарис се извърна от парапета на градината на покрива. Под него горяха първите вечерни огньове. Великият Набан блещукаше в лавандуловия сумрак.

— Бях много зает, майко. Може би ти е убягнало, но сме във война.

— И по-рано сме били във война — отвърна безгрижно тя. — Боже милостиви, тези неща никога не се променят, Бенигарис. Ти искаше да управляваш. Трябва да пораснеш и да свикнеш с бремето на владетеля.

— Да порасна, така ли? — Бенигарис се обърна, стиснал юмруци. — Тъкмо ти си тази, която се държи като дете, майко. Не виждаш ли какво става? Преди седмица загубихме Онестринския проход. Днес ми беше съобщено, че Аспитис Превес си е плюл на петите и областта Еадне е паднала! Губим войната, по дяволите! Ако бях тръгнал сам, вместо да изпращам този идиот брат си…

— Да не си посмял да изречеш нито дума срещу Варелан — викна Несаланта. — Негова ли е вината, че легионът ти гъмжеше от суеверни селяци, които вярват в призраци?

Бенигарис дълго не откъсна очи от нея, но в погледа му не се четеше нито капка обич.

— Това е Камарис — каза тихо той.

— Какво?

— Този мъж наистина е Камарис, майко. Можеш да кажеш, каквото ти скимне, но аз чух докладите на воините, които са се били на бойното поле. Ако това не е той, значи някой от древните богове на войната на нашите предци е пристигнал на земята.

— Камарис е мъртъв! — изсъска тя.

— Да не се е измъкнал от някакъв капан, който си му устроила? — Бенигарис направи няколко крачки към нея. — Така ли успя да стане херцог на Набан баща ми навремето — защото си направила така, че да убият Камарис? Ако е така, изглежда, си се провалила. Вероятно този път не си избрала точното средство.

Лицето на Несаланта се изкриви от ярост.

— Няма нито едно достатъчно надеждно средство за волята ми в тази страна. Аз ли не го знам! — Тя изгледа втренчено сина си. — Всички са слаби и недостойни. Благословен да е Изкупителят, ако се бях родила мъж, нищо такова не би се случило! Нямаше да се кланяме на някакъв си северен крал в престол от кокали.

— Спести ми мечтите си за слава, майко. Какво си направила с Камарис? Каквото и да е било, изглежда, е оцелял.

— Нищо не съм му направила на Камарис. — Вдовстващата херцогиня оправи полите си и възвърна хладнокръвието си. — Признавам, че не страдах особено, когато падна в океана. Колкото и да беше силен, той беше най-безсилен от всички. Съвсем неподходящ да управлява. Но нямах нищо общо с това.

— Почти съм готов да ти повярвам, майко. Почти. — Бенигарис се усмихна едва-едва. Обърна се и видя един от придворните си на входа — на лицето му се четеше зле прикрита тревога. — Какво искаш?

— Стру… струпало се е голямо множество и пита за вас, милорд. Казахте, че желаете да бъдете предупреден…