Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Без светлина [bg]
Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Без светлина [bg]

Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:

В „Без светлина“ Дейвид Линдзи ни отвежда в ужасяващия модерен престъпен свят, разполагащ с най-съвременна техника, един брутален свят, където управляват хора с безгранична власт и богатство, търгуващи с наркотици и оръжие на стойност милиарди долари, действащи на арена без граници, без закони и без всякакъв морал. Маркъс Грейвър, шеф на хюстънския разузнавателен отдел, осъзнава, че сам не може да проучи загадъчната смърт на детектива Тислър. Затова той търси помощ от Арнет, притежаваща частна агенция, работила някога за ЦРУ. Когато сътрудниците на Арнет я отвеждат до Панос Калатис — бивш легендарен дълбоко законспириран агент на Мосад, а сега един от най-богатите, най-опасни престъпници в света — тя разбира: Грейвър няма да може да се справи с него, това не е по силите и на цялото хюстънско полицейско управление.
1 ... 173 174 175 176 177 178 179 180 181 ... 219
Перейти на страницу:

— Ако бях на твое място, не бих се замисляла много над това — каза Арнет. — Между другото, твоите хора ми харесват. Много са добри. Моите комплименти.

— Виж какво, трябва да приключваме — рече той. — Ще чакам да ми се обадиш.

Когато се върна в службата, бяха минали почти три часа, затова той отново се свърза със своите отговорници по секции. Нищо не се бе появило и все още беше твърде рано за някакви развития в яхтклуба. Имаше обаждания както от Уестрейт, така и от Хъртиг, но Грейвър реши да не им звъни, тъй като не разполагаше с нищо ново. Прегледа съобщенията, всички, от които можеха да почакат и тъкмо се канеше да повика временната си секретарка да провери документацията, радиотелефонът му звънна. Изненада се да чуе гласа на Лара.

— Маркъс, с Джинет току-що влязохме в апартамента й да вземем малко дрехи… жилището е направо опустошено.

— Господи, сигурна ли си, че някой не е останал още там?

— Да, проверих. Джинет е страшно разстроена…

— Лара, грабвайте някакви дрехи и веднага се махайте. Виж какво, обадих се на сестра й от Сиатъл. Тръгнала е. Разбра ли?

— Да, чудесно. Тя сега си прибира дрехите. Щом се уверихме, че тук няма никой, накарах я да прибере нещата си. А ако някой ни е проследил? Това опасно ли е? Не знам какво да правя в такъв случай.

— Просто се върнете право вкъщи — нареди Грейвър. — Ще пратя патрулираща кола да отиде веднага там и да ви изпрати обратно до дома ми. Ще им кажа да влязат в къщата с вас, да се уверят, че всичко е наред. Ако нещо те безпокои, обади ми се.

— Добре — каза тя.

— Как се чувстваш?

— Чудесно. Просто това е малко зловещо.

— Знам. Съжалявам, че те поставих в такова положение.

— Не, нямах предвид това.

— Лара, сега веднага ще се обадя на дежурния лейтенант. Искаш ли да не затварям телефона?

— Не, няма нужда. Всъщност сме добре. Ще ти се обадя по-късно.

Той затвори й се обади на дежурния. Обясни накратко какво иска, без да навлиза в подробности. Едно от предимствата да командваш Криминалното разузнаване беше, че невинаги обясняваш всичко поради естеството на самите задачи. Всички го приемаха, макар и понякога неохотно.

Веднага щом затвори, отново звънна радиотелефонът.

— Капитане, обажда се Кейси. Мисля, че можем да хванем двамата пилоти. Намерих ги в документа на Шек. Той споменава двама пилоти само с фамилиите, Ледет и Редън. Направихме справка в архивите на федералното авиационно управление и открихме един Ричард Д. Ледет и един Едуард Е. Редън. Ледет живее в Атланта, държи самолет на хангар в малко летище там. Редън живее в Сийбрук, на около две мили от Шек. Той държи на хангар малък „Бийчкрафт“ в Гълф Еърпорт, където и Шек е държал своя самолет.

— Проверихме й сведенията за услугите. В момента Редън си плаща сметките на адреса в Сийбрук. Жилището явно е обитавано. Телефонът не е записан в указателя. Обадихме се в Гълф Еърпорт, самолетът му е в хангара. Арнет има една жена в Сийбрук, която в момента проверява дали по нещо личи, че той си е вкъщи. Дали има кола в алеята, вестници на двора, неща от този род.

— И се оказа, че Арнет ги има и двамата в своите архиви. Работили са като пилоти по договор за военното разузнаване и за ЦРУ през осемдесетте години в Централна Америка, като повечето време са били настанени край Тегусигалпа в Хондурас, но редовно са летели чак до Колумбия. Нямат военна подготовка, това са просто две момчета, които в колежа са се запалили по самолетите, взели са разрешително за пилоти, зарязали са всичко, за да летят и оттогава все с това се занимават, за когото и да е, за където и да е — и срещу добро заплащане. Често летят заедно. Ергени са, към четирийсетте.

— Тя има ли снимките им?

— Да, разбира се.

— Добре, Кейси, да тръгваме. Попитай Арнет дали може да ни даде разпечатки от техните досиета, ако не, прочети ги, преди да тръгнеш, запомни колкото е възможно повече. Потеглям оттук след десет минути и ще се срещнем при… Откъм Саут Луп ли ще дойдеш?

— Да, там е най-близо.

— Така, слушай. Веднага щом минеш през естакадата по „Гълф Фриуей“, търси изхода за Бродуей. Тръгни по Бродуей на юг. След около една пресечка има пощенски клон. Ще те чакам на паркинга.

Грейвър грабна палтото си, каза на временната си секретарка, че ще отсъства два часа и избягвайки да поглежда много по дългите коридори, излезе през приемната. Не искаше никой да го види.

1 ... 173 174 175 176 177 178 179 180 181 ... 219
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)