Без светлина [bg]

— Той трябваше да ме очаква — каза Нюман.

— Трябваше ли? — Тя пак примигна към него. Обърна се и погледна към тъмната вътрешност на къщата. Нюман протегна ръка и бързо, макар и леко натисна мрежестата врата. Беше отворена. Тя се обърна към него. — Ами, няма го — рече тя.

— Кой е там? — обади се мъжки глас отвътре, приближавайки.

— Търсят Еди… Джей Диър-дън? — каза тя, подчертавайки отново явната необичайност на името за нея.

Подобно на нея, мъжът изведнъж изникна пред тях, мръщейки се на светлината от входа, застанал малко зад момичето. Носеше само спортни шорти с думата „Атлетик“ на десния крачол отпред.

Нюман веднага го позна.

Това беше най-доброто, на което можеха да се надяват.

— Здрасти, Рик — рече Нюман с такъв тон, сякаш отдавна не се бяха виждали, казвайки името му, за да знае Грейвър, че говорят с Ричард Ледет. После рязко отвори мрежестата врата.

Ледет удари жената в кръста с двете си ръце, блъскайки я в Нюман, който също така силно я метна встрани, за да се хвърли към Ледет. Но босите крака на пилота бяха по-добра опора върху дървения под и той вече беше три крачки пред Нюман в права посока през кухнята към задната веранда и оттам към залива. За щастие мрежестата врата от кухнята за верандата беше залостена и когато Ледет я стигна с протегнати ръце, за да я отвори пред себе си, ръцете му минаха през мрежата. Средните летви от рамката го препънаха през кръста, а тежестта на тялото му помогна да я разбие, ала това достатъчно го забави, за да може Нюман да го поеме. Двамата мъже се стовариха на пода с трясък и гръмко пъхтене.

Грейвър скочи върху Ледет почти веднага щом той падна на пода и притисна дулото на своя „Зиг-Зауер“ в слепоочието му така, че дори болката от това би го спряла, дори без заплахата какво би станало, ако Грейвър дръпне спусъка.

Ледет замръзна на място.

Нюман веднага се изправи и се втурна в главната стая, където завари момичето тъкмо да става от пода. То започна да пищи и той притисна устата й с ръка.

Изведнъж всичко утихна.

— Тук има ли някой друг? — рязко попита Грейвър.

Пилотът се поколеба и после каза: „Не“.

Грейвър притисна дулото на пистолета си още по-силно до слепоочието на Ледет.

— Кълна се в бога — рече Ледет.

— Сложи ръцете си на гърба. — Грейвър продължаваше да държи коляното си върху кръста на полуголия Ледет и сложи белезници на ръцете му. После се изправи. — Добре, ставай — каза той, но не помогна на пилота, който бавно застана на колене и с мъка се изправи. След това се върнаха в голямата стая.

— Ако запищиш, щом си сваля ръката, ще те ударя — каза Нюман на момичето. Тя кимна и той й сложи белезници по същия начин като на Ледет. Сложи я да седне на дивана.