![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Предположи, че Арнет няма да даде разпечатка на Нюман, затова Нюман ще се забави там десет или петнайсет минути, докато чете досиетата, което щеше да позволи на Грейвър да хапне набързо някой сандвич. Отби се в едно заведение по пътя, купи си сандвич с говеждо и лук и бутилка сок. После излезе на „Гълф Фриуей“ и се насочи на юг.
Докато шофираше с една ръка и ядеше сандвича с другата, той присвиваше очи от блясъка на обедното слънце и обмисляше как най-добре да разпита пилота. Толкова много зависеше от първоначалното впечатление и от това, което Нюман щеше да му каже от архива на Арнет. Искаше му се той лично да го прочете, но знаеше, че бе голям късмет изобщо да бъде открит този човек. Представи си как би изглеждал един мъж с името Редън и в съзнанието му се въртяха няколко типа, никой, от които не му се струваше подходящ. Все пак, когато вече мина естакадата при Саут Луп и забави при изхода за Бродуей, вече си го представяше като русоляв мъж, приличащ на ирландец, син на някой южняшки фермер. На Юг беше пълно с такива.
Грейвър почака на паркинга при пощата почти петнайсет минути — достатъчно да глътне остатъка от сандвича и да изпие сока до дъното и тогава видя Нюман да пристига по Бродуей. Грейвър слезе от колата, заключи я и тъкмо си сваляше вратовръзката, когато Нюман спря.
— Успя ли да вземеш досието? — попита Грейвър, докато се качваше при него.
— Не, нямам никакво досие. — Нюман се ухили, разбрал, че Грейвър си е знаел, че няма да му го дадат. Той излезе от паркинга, пое по страничното шосе и после се вля в движението по магистралата.
— Редън е от Суитуотър, Тексас — започна Нюман. — Баща му бил директор на гимназия там. Учил в тексаския технически университет, машинно инженерна специалност, зарязал го, когато се научил да лети. Известно време бил в селскостопанска авиация, няколко години, после си намерил работа за чартърни полети над Големия Каньон. Там останал няколко години, след това отишъл в „Нешънъл Форест Сървис“ в Калифорния и пилотирал пожарникарски самолети през летните пожари. Няколко години бил там. После се озовавал в района на долината на Рио Гранде. Без някакво очевидно занятие, но с очевидни пари, затова Отделът за борба с наркотиците започва да го наблюдава. Една нощ го хващат в Охинага, от другата страна на границата срещу Пресидио, с товар марихуана. Държавният департамент търсел пилоти и убедили Редън да отиде в Хондурас и Никарагуа за някаква тайна акция. С това се занимавал, стоварвайки оръжие на малка частна писта край Вилависенсио, Колумбия. След това изглежда зарязал ЦРУ и се насочил към „независима“ работа, вероятно с Калатис. След това биографията му бързо се изчерпва. Само е забелязван тук-таме из Централна Америка.
— Но за него не е издавано съдебно постановление, нали?
— Не.
— Боже мой. Калатис. Просто не вярвам, че този тип може да бъде заловен.
— Не мога да повярвам и за много от нещата, които видях през последните двайсет и четири часа — каза Нюман. — Не мога да повярвам за Арнет. Това място е като правителствен технически център…
— А Ледет?
— Не му обърнах особено внимание, тъй като е в Атланта.
— Запомни ли нещо за него?
— Той е от Луизиана, Батън Руж. Учил в университета. Очевидно се е срещнал с Редън, когато и двамата превозвали наркотици през границата. Предполагам, че не е бил залавян от наркополицаите, просто се появил в Тегусигалпа скоро след Редън. Вероятно заради Редън. В общи линии тяхната история върви паралелно след това. Струва ми се, че са доста добри приятели.
Грейвър погледна към крайбрежната низина, когато излязоха от града. Слънцето грееше жестоко.
— Ледет от Батън Руж, от Червената тояга — рече той. Чувстваше как слънцето е нажежило стъклото до него така, че то излъчваше топлина като печка. Климатикът на колата беше засилен до края. Грейвър се взираше в крайбрежието.
68.
Еди Редън живееше в скъп имот. Имаше къща с изглед към брега, закътана откъм улицата с алени и розови олеандри и гъста тропическа зеленина. Свивайки по алеята, човек виждаше голяма и ниска постройка, чийто покрив беше със съвсем малък наклон, с жалузи в ямайски стил от избелен кипарис. Широка веранда, с палми отстрани, минаваше по цялото протежение на къщата чак до задната й част, а там блестеше заливът Галвестън Бей, отвъд тучната изумруденозелена морава, която навярно някой друг косеше, наторяваше и поливаше. Зад нея имаше кей и към пилоните беше привързана малка синя лодка, люлееща се в южния бриз.