Без светлина [bg]

— Рейнър — каза Ласт, посочвайки блондинката пред него. — И Кони — посочи той жената пред Грейвър. — Това е човекът, за когото ви говорих — обясни той на жените.

Двете кимнаха за поздрав. Рейнър изгледа Грейвър така, сякаш го смяташе едва ли не за професионален убиец, оценка, която изглежда доста я интригуваше. Тя беше навярно малко над четирийсетте, със сочно тяло и с рокля, подхождаща на бялото й, сочно деколте, което Ласт така точно бе описал. Наистина беше много хубава жена и Грейвър не се учудваше защо Ласт веднага й е влязъл в положението. Едната й ръка беше обсипана с диаманти, а на другата носеше изумруд. Опитваше се да бъде усмихната, но трудно й се удаваше.

Кони имаше вид на жена с професия. Малко над трийсетте, тя беше изискано слаба. Косата й, с изсветлени кичури, бе до раменете. Носеше двуреден черно-бял делови костюм, а лешниковите й очи се впиваха в Грейвър, сякаш смяташе да го разобличи в лъжа, преди още той да си отвори устата.

— Казали сте, че имате някакви телефонни номера от Фийбър — обърна се Грейвър към Кони.

Тя се поколеба, все още, без да откъсва поглед от него.

— Почакайте малко — рече Грейвър. — Мисля, че най-напред трябва да уточня няколко неща, за да си изясним по-добре своето положение. — Той погледна и към двете жени. — Виктор ми каза, че може би имате някакъв достъп до един човек на име Панос Калатис чрез Колин Фийбър. Имам работа с Калатис. По различни причини съм загубил връзка с него. Нищо не ми е известно за вашите намерения, а за моите знаете само, че искам да стигна до Калатис — и това е единственото, което вие трябва да знаете. При тези условия дойдох тук да видя дали има някакъв начин да си помогнем взаимно.

Когато свърши краткото си заявление, двете жени го гледаха сериозно. Мълчаха.

— Казах му за телефонните номера — рече Ласт.

— Знаете ли за смъртните случаи? — изведнъж попита Кони. Не откъсваше очи от него дори за миг.

— Кои?

Стори му се, че тя трепна.

— Един човек на име Тислър. — Тя почака, но Грейвър не реагира. — Един човек на име Бъртъл. — Тя чакаше. Грейвър нищо не каза. — И Безъм, Шек и Гилбърт Хорман.

При последното име гласът й пресекна и сега беше ред на Грейвър да трепне. Господи.

— Да — рече той. — Знам за тях. А вие откъде знаете?

— Тази сутрин Колин ми каза за тях — неуверено отговори тя. — Изобщо нищо не знаех по този въпрос. — Тя стрелна очи към Ласт и Рейнър. — Никой нищо не ми беше казвал за това.