Без светлина [bg]

Грейвър кимна, размисляйки. Той се изправи, все още кимайки леко. Обърна се и тръгна към кухнята и през разбитата врата излезе на верандата. Погледна към залива чак до хоризонта, където водата и небето се срещаха в неясна сива ивица. Чуваше чайките. Тук бризът, идващ от водата, беше много по-топъл, дори горещ, преди да е преминал през хладните извивки на къщата. И тук вместо аромата на гардении се усещаше смътният морски мирис. Той се обърна и тръгна обратно към голямата стая.

Спря се до стола, на който бе седял и погледна Ледет, после Нюман и Алис. Алис се бе вцепенила.

— Сложи нещо в устата й — нареди Грейвър и Нюман хвана подгъва на роклята й, напъхвайки го в устата й. Това оголи краката и скута й, подчертан от тъмния триъгълник на венериното й хълмче.

Грейвър отново се обърна към Ледет.

— Тук всички ние имаме избор… освен нея — рече Грейвър. — Ще я използваме. Това, което може да й се случи, зависи от мене и от тебе. — Той изчака малко. Мълчание. Това беше една спонтанна импровизация и той изведнъж усети, че току-що направи ужасна тактическа грешка. — Знам, че много пъти си закарвал Колин Фийбър до къщата на Калатис. Трябва да отида там.

Ледет втренчи поглед в Грейвър. Беше уплашен, Грейвър беше сигурен в това, но също така знаеше, че мъже, които са уплашени, могат да бъдат и много смели. Ледет беше от ония типове, дето веднага ще познаят подобен блъф. В края на краищата, Грейвър току-що му предложи сделка, от която нищо не губеше. Ако Ледет не проговореше, момичето щеше да загуби живота си, а не той.

— Трябва да разбера как да стигна до Калатис — каза Грейвър.

Ледет нищо не продума. Просто си седеше. В този момент Грейвър разбра, че всичко е оплескал. Щом не е готов да нападне грубо единия от тях или и двамата, той изобщо не трябваше да се прави, че не е ченге. Ако беше някой от света на Ледет, щеше вече да се е заловил със самия него и Ледет сега осъзнаваше това. Знаеше, че момичето нямаше да бъде убито. Грейвър беснееше от яд към самия себе си. Беше извършил гаф като някой зелен новак и това му костваше и малкото предимство, с което разполагаше.

Сега Ледет почти му се хилеше. Знаеше, че си има работа с някакъв законоприлагащ служител. Грейвър съзнаваше, че има негови колеги, които не биха се колебали да избият тази самодоволна усмивка от лицето на Ледет, да го сплашат с бой, но Грейвър никога не постъпваше така. Просто не бе в неговия стил.

Момичето заплака, тялото й се разтърси от ридания, в устата й бе натъпкана собствената й рокля, очите й се кривяха от мъка и сълзи се стичаха по лицето й. Грейвър се почувства като истински мръсник. Тя беше единствената, която страдаше тук и той се ненавиждаше, че я бе изправил пред мним отряд за екзекуции. Това бе ненужна жестокост и той не биваше да я подлага на това.

Ледет хвърли поглед към нея, а после отново към Грейвър. Беше вече сигурен, че Грейвър е ченге. Но Алис не го знаеше. Между риданията тя се опитваше да говори, да крещи, но се чуваше само силно мънкане, накъсано, глухо умоляване.