Без светлина [bg]

Рейнър се намръщи. Ласт се размърда неспокойно на седалката.

— Какво искате да кажете с това „сега“? — попита Рейнър.

— От начина, по който Кони описа разговора си с вашия съпруг тази сутрин — рече Грейвър, — струва ми се, той смята, че всичките му картонени кули се сгромолясват. И си мисли, че са го зарязали, за да бъде погребан сред отломките. Изглежда Калатис и Страсър приключват с операцията. Те изгарят всичките си мостове — Тислър, Безъм, Бъртъл, Хорман, Шек И ако преди това вашият съпруг не бъде убит от Калатис, той вероятно ще прекара остатъка от живота си в затвора. Веднага щом полицията съпостави всички тия смъртни случаи, не след дълго тя ще затвори „Дейтапринт“ и „разузнавателната й програма“. — Той се поспря, все още насочил поглед към Рейнър. — Боя се, че вашата идея е просто малко позакъсняла — заключи той.

— Боже мой. — Кони се отпусна назад до вратата.

— Тоя проклет глупак — рече Рейнър и поклати глава, полуядосано, полусъжалително по отношение на Фийбър. — Ами защо просто не нагази в залива и да върви, докато водата го покрие. Дори не се оказа достатъчно хитър, за да бъде изнудван.

Никой не помръдна, нито проговори в прохладната и парфюмирана кола. Грейвър наблюдаваше Кони. Нещо я беше засегнало по-силно от другите двама. Беше разтревожена, вперила поглед навън. Умът на Рейнър обаче щракаше живо и не й трябваше дълго време, за да стигне до очевидното. Но Ласт я изпревари и се опита да я спре, преди тя да си отвори устата.

— Значи така — рече Ласт. — По-добре да оставим този човек да си върши работата.

— Почакай — каза му Рейнър. — Тук има и план Б и мисля, че той — кимна към Грейвър — може да ни помогне в него.

— Мисля, че не трябва да го безпокоим с никакъв план Б точно сега — рече Ласт, опитвайки се да я прекъсне. — Той се съгласи да ни помогне, ако може, но е ясно, че не може. Не е задължен за нищо повече.

— План Б — енергично започна Рейнър, игнорирайки Ласт, като се обърна директно към Грейвър — е да подгоним най-важните клиенти в „разузнавателния“ архив. Това са големи хора, от корпорациите, плащали в брой за лично разузнаване на конкуренти, политически врагове, хора, които са искали да съсипят, изместят, изпреварят или изнудят. В тоя списък има политици, високопоставени служители, банкери. Ако се разчуе какво са вършели, това би разрушило кариери, цели корпорации, бракове и репутации… — Тя се поспря. — Но тук има съвсем малка възможност. Трябва бързо да действаме. Щом полицията се докопа до това, щом стигнат до „разузнавателните“ записи, няма да успеем да получим нищо от тези хора. Ще бъде късно.

Тя погледна Ласт победоносно.

— Ей, ами че точно това може да е начинът. Ще им заявим направо: вижте какво, полицията ще довтаса след десет дни. Имаме достъп до компютрите. Срещу известно финансово възнаграждение ние можем да изтрием името ви от досиетата, и когато започне разследването, вашето име изобщо няма да съществува…