Без светлина [bg]

— Панос. Дийн. Рик. Брус. Рей. Еди.

— Рик и Еди? Знаете ли нещо за тях?

Тя поклати глава.

— Знам само, че са пилоти.

— Знаете, че са пилоти ли?

— Да. Това са двама мъже, които вземат Колин и го водят до къщата на Калатис. Той ми го каза.

— Добре. Почакайте малко. — Грейвър излезе от беемвето и отиде до своята кола. Седна вътре и се обади на Арнет по радиотелефона. После се върна в беемвето с радиотелефона в ръка.

— Какво беше това? — попита Кони, когато той затвори вратата. Като че ли само тя говореше.

— Значи казвате, че са водили Фийбър до Калатис със самолет? — попита Грейвър, игнорирайки въпроса й.

— Така поне казва Колин. Калатис го закарва със самолет там, когато иска да говори с него.

— Спомняте ли си Фийбър някога да е казвал колко трае полета?

Тя хвърли поглед към Рейнър, за да види има ли някакво възражение дали да продължава. Нямаше никаква реакция. Тя отново се обърна към Грейвър.

— Да, действително си спомням — рече тя. — Веднъж ми разказа как винаги се стремят той да не види накъде отиват, въпреки че той нищо не разбира от летене, а и полетите са винаги през нощта. Ако е в по-малките самолети, те го настанявали с гръб към кабината, за да не гледа, слагали му слушалки с музикални записи или нещо от тоя род, за да не чува как пилотите съобщават координатите си на летищните кули. Спомена, че полетите траели около час.

— Казвал ли е с какъв самолет е летял?

— Не, той не познава самолетите. — Тя се поколеба, помисли си за секунда. — Но ми каза, че винаги се приземявали върху вода, затова ми се струва, че е някой от ония хидроплани. После се придвижвали до един пристан и тръгвали нагоре към къщата.

— Каква била къщата?

— Той ми разправяше, че била просто голяма бяла къща. Отпред с палми. С тераса… а, да, той я наричаше веранда.

— И Калатис бил там ли?

— Да, на верандата. Колин каза, че никога не е влизал вътре.

— Някой друг ходил ли е там?

— Каза ми, че имало хора, които чакали да завържат самолета. Пилотите стояли наоколо и си говорели с тия мъже, докато Колин се изкачвал към къщата.

— Казахте „изкачвал се към къщата“. Хълмисто ли е било? Скалист бряг?

— Не, струва ми се, всъщност не. Той го описваше така… нали разбирате, нагоре по брега към къщата.

— И това ли е всичко? Нямало ли някой друг там?

— Е, имало е. Колин казваше, че повечето пъти онази жена била там. Изглежда била някъде между двайсет и трийсет години, чужденка, той смяташе, че може да е от Близкия изток. На няколко пъти била в къщата… гола или с много малко дрехи върху себе си… и докато седели на верандата, той я виждал ясно през прозорците. Струвало му се, че на Калатис му харесва това, Колин да може да я вижда гола през прозореца зад гърба му. Понякога тя им донасяла напитки на верандата.