Без светлина [bg]

Ледет преглътна.

— Ами, той така ми рече.

— А каза ли ти къде отива?

— Имате предвид къде в Мексико ли? Не, каза само, че е чартър.

— Кога ще се върне?

Ледет пак преглътна.

— Трябваше да се върне днес.

— Трябваше?

— Да. Не ми се е обаждал.

— Проверихме в службата на Гълф Еърпорт. Самолетът му не е летял от три дни.

Ледет сви рамене въпросително.

Грейвър погледна момичето.

— С неговото момиче ли беше в леглото?

Ледет се намръщи.

— На Еди ли? Боже мои, не.

— Коя е тя? — попита Грейвър, сякаш момичето отсъстваше.

— Как, имате предвид името й ли?

— Ще бъде добре да го знаем, да.

— Алис.

— Само Алис ли?

Ледет я стрелна с очи.

— Ъъ… Алис…

— Гифорд — рече момичето.

— О, да — спомняйки си, каза Ледет. — Запознахме се снощи… Не запомних…

Грейвър кимна. Помисли малко.

— Кога си тръгнал от Атланта?

По лицето на Ледет трепна ново подозрение, осъзнавайки, че този мъж знае къде живее той.

— Вчера — отвърна Ледет, като го гледаше предпазливо.

На Грейвър този поглед му беше познат и не това очакваше да види.

— Всичко е съвсем просто и ясно — каза Грейвър, надявайки се да отклони подозренията на Ледет в друга посока. — Кодовете ми за свръзка с Панос Калатис са мъртви. Не знам защо, но е така. Опитвам се да се свържа с него. Това е изключително важен въпрос за мен. За нас двамата. Искам да използвам вашия код за връзка с него.

Устата на Ледет провисна и той пак преглътна. Държането му беше като на човек в трудно положение. Тази реакция отговаряше на очакваната повече, отколкото Грейвър се бе надявал. Но Ледет не отговаряше. Като че ли не знаеше какво да каже, видял се изведнъж сред минно поле. Имайки предвид работата, извършвана от Ледет през последното десетилетие, Грейвър предполагаше, че той разбира някои от негласните правила на играта. Сега навярно се е досетил, че тези двама мъже се намъкнаха, без да закрият лицата си. Това намекваше за нещо професионално. Можеха да бъдат от полицията — в момента Грейвър искаше да разсее подобно подозрение — или ако са от противоположния край на спектъра, това означаваше, че не им пука дали Ледет и Алис ще видят лицата им, защото щом си тръгнеха, нямаше да оставят никакви свидетели. Тази последна възможност явно се въртеше в ума на Ледет в момента.

Но нещо трудно му се удаваше да формулира отговор. Нормално беше да пробва с рутинното „кой Калатис“, но ако този мъж е имал телефонен код… или дори е знаел за наличието на телефонни кодове, в такъв случай подобна маневра нямаше да мине. Трябваше да прибегне към нещо друго.