Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Тя млъкна и погледна Грейвър, а после отново Ласт, който се бе смъкнал край вратата, вторачил се в нея така, сякаш щеше да я удуши.
— Какво има? — попита тя.
Грейвър се обърна към Ласт.
— Ти ще се оправиш с това — каза той. После погледна Кони. — Искате ли да ми кажете къде е той? Може би ще успея да получа от него още полезна информация. Това би свалило отговорността от вас. Няма да имате угризения… ако нещо му се случи.
— Какво? — Рейнър гледаше всички, объркана, че те се държаха така, сякаш тя нищо не бе казала, все едно че не съществува.
— Той е в моя апартамент — рече Кони и му даде адреса.
— Колин? — Рейнър рязко се обърна към секретарката.
— Калатис знае ли къде живеете? — попита Грейвър.
Кони поклати глава.
— Не, затова го пратих там. — Тя изглеждаше ужасно.
— Не се връщайте там — каза й Грейвър. — Нито днес, нито довечера. — Очите й широко се отвориха. — Ще ви се обадя, когато това е възможно. Довечера спете в хотел или у приятелка. Утре идете на работа както обикновено и когато всичко е наред, ще оставя съобщение във вашия офис. Няма да бъде съвсем ясно, но ще го разберете.
Кони кимна. Грейвър знаеше, че тя ще направи всичко, което й кажеше. Вече бе започнала да се владее.
— Ей! Ало! Изпуснах ли нещо? — развика се Рейнър. — Някой чу ли какво казах? — Сега цялата се бе извърнала и застанала на колене, гледаше към задната седалка, хубаво показвайки цепката между гърдите си.
— По дяволите — каза Ласт. — Спокойно, мила.
— Какво! — Рейнър не можеше да повярва.
— Не изчезвай — обърна се Грейвър към Ласт. — Ще искам да се свържа с теб.
Ласт кимна с отчаян вид. Грейвър отвори вратата на беемвето и излезе. Качи се в колата си и тръгна на заден ход от своето място. Натисна номера на Арнет на радиотелефона и потегли надолу по рампата. Погледна в огледалото за задно виждане. Тъмносиньото беемве не беше помръднало. Можеше само да си представи какъв разговор се води вътре.
67.
— Не, не искам да го прибирам — каза Грейвър. Връщаше се в полицейското управление и току-що бе дал на Арнет местонахождението на Фийбър. — Вече знам, че линиите му за свръзка с Калатис са закрити, ето защо няма да ми свърши работа в това отношение.
— Но…
— Но подозирам, че те ще се опитат да го очистят. И не знам някой да има по-пряка връзка с Калатис от един наемен убиец. Калатис би искал лично да поръча подобно нещо. И вече доста пъти го е правил.
— Значи смяташ, че те знаят къде е Фийбър?
— Ако не знаят, скоро ще разберат.
— И ти искаш да хванем убиеца, когато дойде за него.
— Ако можете. Ако имаш хора, които да могат да го направят.
Последва мълчание от другия край.
— Да — рече накрая Арнет. — Имам хора, които могат да го направят.
Грейвър не каза нищо повече. Това беше голямо решение за Арнет. Макар че някои от хората й имаха доста оперативен опит, тя винаги странеше от подобни акции, което от професионална гледна точка беше благоразумно, а от юридическа — наложително. Сега и тя извършваше нарушение. Цялата тази операция беше като етюд по нарушения.
— Ще ги пратя веднага щом свършим разговора — каза Арнет.
Грейвър почувства облекчение, но нищо повече не добави. Вместо това попита:
— Някакъв успех по малките имена на пилотите?
— Нюман ги търси сред сведенията на Шек, които най-после успяхме да прехвърлим на дискета — отвърна Арнет. — А Пола прави същото с документа на Бъртъл. Трябва да имаме нещо — или нищо — след няколко минути.
— Ако откриете фамилия и адрес, нека Нюман ми се обади — каза Грейвър. — Искам точно той да се залови с тях, но преди това трябва да говоря с него.
— Дадено. Има ли нещо „официално“?
— Не съм чул нищо. Мисля, че смъртта на Хорман няма да привлече абсолютно никакво внимание. Той не фигурира в нито едно досие, така че неговият „сърдечен удар“ ще отмине незабелязано. Калатис наистина има нещо общо тук със своите замаскирани убийства. Все още смятам, че цялата тази работа ще остане спотаена, докато не идентифицират тялото на Дийн. Поразителното тук е, че независимо колко хора от ФБР и Отдела по наркотиците се тълпят около тази експлозия, никога дори няма да им хрумне за Калатис. Трудно ми е да повярвам, че този тип е напълно прикрит. Кара те да се чудиш дали има други като него, за които нямаме никакви сведения.