Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
В РИБИ преобладава мнението, че „Черната Команда“ е била повикана, тъй както могат да бъдат събирани зли духове, и призована в служба на светлината на деня и земята от вече приключилата Операция „Черно крило“. Положително в Сектор Пси кискането по този повод не е спирало с дни. Кой би могъл да предвиди, че ще бъде сформирана ракетна част от истински чернокожи войници? Че историята съчинена за сплашване на миналогодишния неприятел ще се окаже напълно достоверна — и сега вече ще бъде невъзможно те да бъдат напъхани обратно в бутилката, даже заклинанието да бъде изречено отзад напред: изобщо никому не е известен пълния му текст, отделни хора знаят различни откъси, ето това е работа в екип… Когато им дойде на ум да прегледат по-старите Строго Секретни документи по Операция „Черно крило“, и да опитат да получат някаква представа как е могло да стане това, те, колкото и да е странно, ще установят, че определени много важни документи липсват или са били допълвани след приключването на операцията и на този късен етап е изобщо невъзможно да бъде възстановено заклинанието, въпреки че ще бъдат изказани обичайните елегантни и пошло-поетични хипотези. Даже по-ранните хипотези ще бъдат подкастрени и укротени. Например, нищо няма да остане от експерименталните констатации на фройдиста Едуин Трикъл и компанията му, които към края дори се оказаха скарани с тяхното собствено малцинство, психоаналитичното крило на Сектор Пси. Началото бе поставено като търсене на съизмерима основа за широко разпространеното преживяване — появата на призраци на мъртъвци. След известно време колегите започнаха да подават молби за преместване. Из сутеренните коридори се чуваха промърморени ехидни подмятания като „Тук май заприличахме на Тавистокския институт“584. Дворцови преврати, повечето от тях замислени под въздействието на изтънчено разкошни проблясъци на параноя, привличаха тълпи шлосери и заварчици, и предизвикваха загадъчни дефицити на канцеларски материали, дори на вода и отопление… което изобщо не охлади фройдистките, а да не говорим за юнгианските, умонастроения на Трикъл и съмишлениците му. Слухът за реалното съществуване на „Черната Команда“ стигна до тях седмица преди Деня на Победата в Европа. Отделни случки и факти, обясняващи кой действително на кого и какво е казал, са били загубени в последвалата буря от обвинения, плач, нервни кризи и групови непристойности. Някои даже помнят как Гавин Трефойл с посиняло лице като Кришна, тичал гол сред подрязаните в причудливи форми дървета, а Трикъл го преследвал с брадва и крещял „Гигантски примат ли? Сега ще видиш ти един гигантски примат!“
И наистина г-н Пойнтсман би показал на много от нас въпросната твар, въпреки че ние няма да пожелаем да я погледнем. Поради своята наивност и душевна простота той недоумяваше защо колегите по даден проект да не могат да се заемат със самокритика с непреклонната строгост на революционните клетки. Той не желаеше да засяга ничия чувствителност, а само да покаже на другите, всички те свестни хора, че мнението им за чернилката е свързано със схващането им за лайната, а позицията им спрямо лайната е обусловена от отношението им към разложението и смъртта. Струваше му се толкова ясно… защо те не желаят да слушат? Защо не признават, че налаганите от тях угнетения въплъщават, — в смисъла, който Европа, през изнурените заключителни фази на извратеното от нея собствено обаяние, е изгубила — олицетворяват, истински и живи хора, вероятно притежаващи (съгласно най-точни разузнавателни данни) истински и действащи оръжия, докато мъртвият баща, който изобщо не е спал с теб, Пенелопа, се връща нощ след нощ в твоето легло и опитва да се притисне отзад в теб… или когато твоето неродено отроче те събужда посред нощ с плач и усещаш на гърдите си неговите призрачни устни… те са истински и живи, и ти симулираш писък вътре в Маймунския Юмрук… а сега поглеждат към много по-вероятната кандидатура на белокожата Катье под Колелото на Съдбата, която се готви да хукне из плажа и да навлезе в относителния покой на зигзаговидната жп линия. Пойнтсман халюцинира. Вече не владее положението. Пойнтсман би трябвало да упражнява абсолютен контрол над Катье. В какво положение я поставя това? Под неконтролируем контрол. Такъв ужас както сега, тя не бе изпитвала дори в онзи спокоен и уютен свят от кожа и болка на капитан Блицеро.
584
Основаният в 1920 г. от д-р Хю Крайтън-Милър (специалист по посттравматично разстройство вследствие на контузии, пренапрежение и сходни неврози в резултат от военни действия) Тавистокски институт за психиатрични изследвания въвежда психоаналитичните техники на Фройд и Юнг в Англия. В резултат от проведените в института изследвания в периода между световните войни била създадена теорията за масовото „промиване на мозъци“ с цел промяна на социалните и индивидуалните ценности, управляващи развитието на обществото. Едно от най-важните направления на дейност станало изучаването на тоталитарните култове и секти в историческа перспектива, като средство за контрол над обществото. В 1946 г. е преучреден като Тавистокски институт за междуличностни отношения. — Б.пр.