Гравитационна дъга [bg]

— Но, но аз мислех, че ще избираме двамата заедно… — посочва вяло към това, което все още не може напълно да приеме за пъпеш на Перду, сред чиято релефна мрежа на кората, като между кратери на бледата луна, наистина изниква лице, лицето на пленница със сведени очи и клепачи полирани като персийски тавани…

— Е, не, аз обикновено, а-а-а — Пердю изпада в неудобно положение, сякаш е принуден да се оправдава за това, че е изял ябълка или лапнал гроздово зърно — ами аз просто изяждам сам… целия пъпеш, нали разбираш — и се подсмихва, както се надява дружелюбно, за да демонстрира учтиво, колко странна е тази дискусия от светска гледна точка…

… но усмивката му е подразбрана напълно погрешно от Спийд: възприета като доказателство за психическата нестабилност на този костелив американец със стърчащи във всички посоки зъби, който сега подскача от един английски вход на друг, отпуснат като улична марионетка на вятъра. Спийд клати глава, но все пак избира за себе си цял галски пъпеш, установява, че е бил оставен да плаща сметката, която е направо безбожна, и припка след Перду, скок-подскок и двамата, тра-ла-ла и бум право в поредната задънена улица:

— Джени ли? Тука няма никаква Джени…

— Като че ли беше Дженифър? Или Женевиев?

— Джини — (може би е било записано неправилно), — Вирджиния?

— Ако господата търсят приятно прекарване… — Подхилкването й, червената й налудничава усмивка за добро утро, наистина много добро утро! е достатъчно широка, за да ги прикове на място, разтреперани, усмихнати, тук, а тя е достатъчно възрастна, за да им бъде Майка, тяхна обща майка, обединяваща най-неприятните черти на г-жа Перду и г-жа Спийд, фактически тя направо пред очите им се превръща в точно това. Тези корабокрушителни морета гъмжат от изкусителки, тук определено е мокро и разпътно. Докато двамата непохватни и стеснителни детективи биват привлечени в нейната аура, трептяща право тук на улицата, безсрамна с лъскава къносана в червено коса, вискоза щампована с цветчета страстничета, тъкмо преди последния колеблив отказ в безумието на нейните виолетови очи, те си позволяват, заради нечестивия гъдел, една последна мисъл относно проекта, за който предположително са дошли тук, Сбирка Ежеседмични Куриози от Слотроп (СЕКС), мисъл изскочила маскирана като клоун, вулгарен нескопосан клоун искрящ от безгласни вицове за телесни течности, плешив, с изумително увиснали от ноздрите му космалаци, заплетени в плитчици вързани в краищата с отровно зелени панделки, стремително се покатерва през чувалите с пясък и приплъзва под падащата завеса, опитва да поеме дъх и изрича с разкривен неприятно писклив глас: „Няма Джени. Няма Сали У. Няма Сибъли. Няма Анджела. Няма Катрин. Няма Луси. Няма Гретхен. Ще разберете ли най-после? Ще разберете ли най-после?“