Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Но, но аз мислех, че ще избираме двамата заедно… — посочва вяло към това, което все още не може напълно да приеме за пъпеш на Перду, сред чиято релефна мрежа на кората, като между кратери на бледата луна, наистина изниква лице, лицето на пленница със сведени очи и клепачи полирани като персийски тавани…
— Е, не, аз обикновено, а-а-а — Пердю изпада в неудобно положение, сякаш е принуден да се оправдава за това, че е изял ябълка или лапнал гроздово зърно — ами аз просто изяждам сам… целия пъпеш, нали разбираш — и се подсмихва, както се надява дружелюбно, за да демонстрира учтиво, колко странна е тази дискусия от светска гледна точка…
… но усмивката му е подразбрана напълно погрешно от Спийд: възприета като доказателство за психическата нестабилност на този костелив американец със стърчащи във всички посоки зъби, който сега подскача от един английски вход на друг, отпуснат като улична марионетка на вятъра. Спийд клати глава, но все пак избира за себе си цял галски пъпеш, установява, че е бил оставен да плаща сметката, която е направо безбожна, и припка след Перду, скок-подскок и двамата, тра-ла-ла и бум право в поредната задънена улица:
— Джени ли? Тука няма никаква Джени…
— Като че ли беше Дженифър? Или Женевиев?
— Джини — (може би е било записано неправилно), — Вирджиния?
— Ако господата търсят приятно прекарване… — Подхилкването й, червената й налудничава усмивка за добро утро, наистина много добро утро! е достатъчно широка, за да ги прикове на място, разтреперани, усмихнати, тук, а тя е достатъчно възрастна, за да им бъде Майка, тяхна обща майка, обединяваща най-неприятните черти на г-жа Перду и г-жа Спийд, фактически тя направо пред очите им се превръща в точно това. Тези корабокрушителни морета гъмжат от изкусителки, тук определено е мокро и разпътно. Докато двамата непохватни и стеснителни детективи биват привлечени в нейната аура, трептяща право тук на улицата, безсрамна с лъскава къносана в червено коса, вискоза щампована с цветчета страстничета, тъкмо преди последния колеблив отказ в безумието на нейните виолетови очи, те си позволяват, заради нечестивия гъдел, една последна мисъл относно проекта, за който предположително са дошли тук, Сбирка Ежеседмични Куриози от Слотроп (СЕКС), мисъл изскочила маскирана като клоун, вулгарен нескопосан клоун искрящ от безгласни вицове за телесни течности, плешив, с изумително увиснали от ноздрите му космалаци, заплетени в плитчици вързани в краищата с отровно зелени панделки, стремително се покатерва през чувалите с пясък и приплъзва под падащата завеса, опитва да поеме дъх и изрича с разкривен неприятно писклив глас: „Няма Джени. Няма Сали У. Няма Сибъли. Няма Анджела. Няма Катрин. Няма Луси. Няма Гретхен. Ще разберете ли най-после? Ще разберете ли най-после?“
Няма и „Дарлийн“ също. Това стана ясно вчера. Те проследиха името чак до жилището на някоя си г-жа Куоуад. Но възпълната млада разведена жена категорично заяви, че дори не е знаела английските деца да бъдат кръщавани „Дарлийн“. Ужасно много съжалявала. Г-жа Куоуад прекарваше времето в разтакаване из един отлично поддържан адрес в Мейфеър572, и двамата детективи с облекчение се измъкнаха от квартала…
Ще разберете ли най-после? Пойнтсман го проумява веднага. Но го „разбира“ тъй сякаш човек влиза в спалнята, където от засенчен ъгъл на тавана върху него скача гигантска мурена, оголила зъби в широка идиотски уродлива смъртоносна усмивка и при падането облъхва с дъха си отметнатото му нагоре лице, издавайки продължителен човешки звук, който той, за свой ужас, осъзнава, че е еротичен стон…
С други думи, Пойнтсман страни от темата инстинктивно, тъй както би избягвал всеки кошмар. Ако този се окаже истински, а не плод на фантазията му, е тогава…
— Засега данните са непълни. — Това трябва да бъде изрично подчертавано във всички отчети. — Признаваме, че началните данни изглежда представят, — не забравяй да показваш искреност и откровеност, — няколко случая, при които имената от картата на Слотроп като че ли нямат съответствия във фактологията, установена от нас във връзка със следваната от него хронология в Лондон. Тоест, установена досега. Това са предимно първи имена, разбирате, тъй да се каже хиксовете без игреците, ефрейтори без редници. Трудно е да предвидим до каква степен навлизането в някое от тези имена ще бъде „достатъчно дълбоко“ в действителност.
— Ами ако в един далечен ден бъде доказано че много, даже повечето от Слотроповите звезди маркират сексуални фантазии, а не действителни събития? Това едва ли ще обезсили нашия подход, както не е анулирало и методиката на младия Зигмунд Фройд преди много години в добрата стара Виена, когато той се е сблъскал с подобно нарушение на вероятността при всичките му там приказки за „Тате ме изнасили“, които, отчитайки липсата на доказателства, може да са били лъжи, но от клиническа гледна точка определено са били истина573. Вие трябва да разберете: ние в РИБИ сме ангажирани с една твърде строго определена, клиническа версия на истината. И не търсим по-широка интерпретация.
572
Мейфеър — елитен квартал в центъра на Лондон. — Б.пр.
573
Тук е спомената теорията на Зигмунд Фройд за прелъстяването, която дава обяснение на изявленията на жени, твърдящи, че помнят как са били изнасилвани като деца от бащите си. Фройд приема тези твърдения за подсъзнателни, обективирани фантазии за изпълнени желания: следователно те не са действителни, основаващи се на факти истини, а истини от клиническа гледна точка. — Б.пр.