Гравитационна дъга [bg]

— Добър вечер.

Смях, някъде. Дете. Но смехът е недетски.

— Хайде, покажи се. Аз съм безобиден.

Маймунката е последвана от миниатюрен черен гарван с червен клюн, също на колелца, който подскача, грачи, маха с криле.

— Защо гориш косата на куклата ми?

— Ами, ти знаеш, че това не е нейната коса.

— Татко каза, че е била косата на руска еврейка.

— Защо не дойдеш до огъня?

— Очите ме болят от него. — Навива отново. Абсолютна неподвижност наоколо. Обаче започва да свири някаква музикална кутия. Мелодията е отмерена и тъжна. — Танцувай с мен.

— Не те виждам.

— Ето ме. — От извън пределите на огъня, мъничка астра. Той протяга ръка и успява само да намери дланта й, да хване тънката й китка. Започват техния тържествен танц. Той дори не знае дали води.

Така и не видя лицето й. Усещаше я като муселин и органдин.

— Хубава рокля.

— Носих я на първото ми причастие. — Скоро огънят угасна и отвъд избитите прозорци останаха само звездна светлина и бледо сияние над някакъв град на изток. Музикалната кутия продължаваше да свири много по-дълго от предполагаемото време за развиване на обикновена пружина. Краката им стъпваха по натрошено старо мътно стъкло, разкъсани коприни, кости на умрели зайци и котки. Геометричната траектория ги водеше сред вмирисани на прах издуващи се раздрани гоблени и зверилник, по-отдавнашен от разпръснатия около огъня… еднорози, химери… а какво бе видял той да виси на плитки край миниатюрния детски вход? Глави чесън? Чакай… предназначението му не беше ли да пропъжда вампирите? В същия момент той долови слаба миризма на чесън, нашествие на балканска кръв във въздуха на неговия север, и отново се обърна към нея, за да попита наистина ли тя е Катье, прелестната царичка на Трансилвания597. Но музиката бе спряла. Момичето се бе изпарило от обятията му.