Гравитационна дъга [bg]

— Мексико — хваща той за лакътя младия статистик.

— А? — прекъснато е съзерцанието на Роджър, който се е зазяпал в една възхитителна млада жена, прилича малко на Рита Хейуърт580, с цял бански на цветя с кръстосани върху нежния й гръб презрамки.

— Мексико, струва ми се, че халюцинирам.

— Сериозно? Така ли мислиш? И какво ти се привижда?

— Мексико, аз виждам… виждам… Как така какво ми се привижда, тъпако? Става дума за това, което чувам.

— Добре де, какво ти се причува? — Роджър вече е леко раздразнен.

— Точно сега чувам теб да казваш „Какво ти се причува?“ И това никак не ми харесва!

— Защо да не ти харесва?

— Защото колкото и да е неприятна тази халюцинация, аз намирам, че определено е за предпочитане пред твоя тон.

Такова поведение изобщо е твърде странно, обаче от обикновено благовъзпитания г-н Пойнтсман е напълно достатъчно, за да спре на място цялата взаимно параноидна компания. Наблизо е панаирджийското „Колело на съдбата“, между чиито спици са напъхани кутии „Лъки Страйк“, куклички на герои от мултфилми, десертни блокчета.

— Ти какво мислиш? — русият досадно отзивчив здравеняк Денис Джойнт ръчка Катье с лакът с размерите на коляно. Професията му го е научила мигновено да оценява с кого има работа. Той преценява, че готината Катье е приятно момиче, дошло да се позабавлява. Да, определено материал за ръководни кадри. — Като че ли изведнъж започна леко да превърта, а? — Опитва да снижи глас, да говори тихо, ухилен в атлетична параноя някак неопределено в посока на чудатия павловист, не пряко към него, нали, срещането на погледите може да се окаже самоубийствено безразсъдство, като се има предвид душевното му състояние…

Междувременно Джесика е подхванала нейния номер с ужасената гримаса на Фей Рей. Това е нещо като защитна парализа, подобна на неговата реакция, когато от тавана го връхлита мурена. Но това е за Юмрука на Маймуната, за белите светлини на електрическия Ню Йорк, нахлуващи в стаята581, за която е мислела, че е безопасна и абсолютно недостъпна… за острата твърда черна козина, за сухожилията на потребността и трагичната любов…

— Е, да, — както се изразява филмовият критик Мичел Притиплейс в неговото пълно 18-томно изследване на Кинг Конг, — нали разбирате, той наистина я обичаше. — Развивайки тая теза Притиплейс изглежда не е пропуснал нищо, разчепкал е всеки отделен кадър, включително и изрязаните при монтажа, в търсене на най-незначителните белези на символизъм, проучил е подробните биографии на всички свързани с филма, статисти, сценични работници, лаборанти… включил е дори интервюта с фанатици от култа на Кинг Конг, които, за да получат правото на членство, трябва да са гледали филма поне 100 пъти и да бъдат готови за 8-часов приемен изпит… И все пак, и все пак: да не забравяме Закона на Мърфи, това безочливо ирландско-пролетарско препотвърждение на теоремата на Гьодел — когато сме се погрижили за всичко, когато нищо не може да се обърка или дори да ни изненада… нещо ще се обърка и ще ни изненада. Следователно, вариантите и комбинациите на Пудинговите Неща, които могат да се случат в европейската политика в 1931, годината на Гьоделовата Теорема582, не оставят на Хитлер и най-малък шанс. И в резултат, когато бъдат формулирани законите за наследствеността, ще се раждат мутанти. Даже такива фаталистично предопределени агрегати като ракетата А 4 ще подхванат спонтанно да произвеждат изделия и възли подобни на „Черния Агрегат“, чието издирване Слотроп приравнява с търсенето на светия граал. Прочее легендата за черния примат опущения, обрулен от нас подобно на Луцифер от най-високата ерекция на света583, е започнала в подходящото време да поражда свои собствени деца, които дори и сега кръстосват насам-натам из Германия — „Черната Команда“, чието възникване даже Мичел Притиплейс не е могъл да предвиди.