Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Съставеното от швейцарската фирма досие на Л. (т.е. Ласло) Джамф изброяваше всички негови авоари към момента на започването му на работа в Цюрих. Както изглежда той, в качеството си на почетен учен, е бил член на директорския съвет на Химическа Корпорация „Грьосли“ чак до 1924 година598. Между стокови опции и части от тази фирма и от другата в Германия — части, които през следващите година-две ще бъдат прилапани от октопода СИ (Фарбениндустри) — имаше запис за една сделка между Джамф и г-н Лайл Бланд от Бостън, щата Масачузетс.
Да, точно така, братле. Името на Лайл Бланд е добре познато на Слотроп. А също е име, което се появява често в личните записи на Джамф за негови частни сделки. Изглежда този Бланд, в началото на ’20-те е бил сериозно обвързан с икономическата и стопанска дейност на Хуго Стинес599 в Германия. Приживе Стинес бил вундеркиндчето на европейските финанси. От Рур, където няколко поколения негови предци били въглищни магнати, още преди да навърши 30 години младият Стинес изградил солидна империя от стомана, газ, електро- и водоснабдяване, трамвайни и шлепови линии. По време на І Световна война сътрудничил активно с Валтер Ратенау, който в онези години тласкал напред цялата германска икономика. След войната Стинес успял да обедини хоризонталния електрически тръст на „Сименс-Шухерт“ с доставките на въглища и желязо от „Рейн-Елбския Съюз“ в един хоризонтално-вертикален суперкартел и да закупува почти всичко останало — корабостроителници, параходни линии, хотели, ресторанти, гори, целулозни заводи, вестници — и междувременно да спекулира с валута, като изкупувал чуждестранни пари с марки заети от „Райхсбанк“, свалял курса на марката, после изплащал заемите само за частица от първоначалната сума. От всички финансисти той бил най-обвиняваният за Инфлацията600. В онези дни хората излизали да пазаруват с колички или куфари пълни с пари и ги използвали като тоалетна хартия, при условие че имали какво да серат. Международните връзки на Стинес покривали целия свят — Бразилия, Индия, Индокитай, Малайзия, Съединените Щати — и бизнесмените като Лайл Бланд просто не можели да устоят пред такива темпове на растеж. По онова време всеобщото мнение било, че Стинес се е сговорил с Круп, Тисен и други индустриалци да девалвират и окончателно съсипят марката и по този начин да отърват Германия от изплащането на военните й дългове и репарации.
Връзката с Бланд беше неясна. В записите на Джамф е споменато, че той е сключил спогодба за доставка на тонове частна валута известна като Notgeld601, на Стинес и негови колеги, а също и „Мефо менителници“602 за Ваймарската република — поредният от множеството хитри счетоводни трикове на Ялмар Шахт603, с цел избягване в официалните документи на какъвто и да е намек за закупуване на въоръжения, забранено според условията на Версайския мирен договор. Някои от тези договори за отпечатване на банкноти били присъдени на една масачузетска хартиена фабрика, на чийто директорски съвет Лайл Бланд случайно се оказал член.
Фабриката се наричала „Хартиена компания Слотроп“.
Той прочита своето фамилно име без особено удивление. То е съвсем на място, както става с повечето незначителни подробности по време на дежа вю604. Слотроп се вторачва в тези осем мастилени знаци и наместо някакво внезапно просветление (дори приело човешка форма: златиста и предупредителна светлина), той бива споходен от неприятен стомашен епизод, ужас изразен като надигащ се пристъп на гадене — същото замайване, което го бе връхлетяло веднъж отдавна в игралната зала „Химлер“. Огромен еластичен и жилав балон обгръща главата му, притиска я от всички страни, познато ни е това усещане, да, но… А и отгоре на всичко той се надървя без някаква непосредствена причина. И отново тази миризма, миризма отпреди началото на неговата съзнателна памет, слаба и химическа, заплашителна, натрапчива, каквато никъде по света не се среща — това е диханието на Забраненото Крило… екстракт от всичките неподвижни фигури що го очакват вътре и приканват да влезе и открие една тайна, която той не може да изтърпи.
Веднъж отдавна му бяха направили нещо, в една стая, докато той лежеше безпомощен… Ерекцията му бръмчи от известно разстояние, подобно на уред инсталиран и включен от Тях към неговото тяло като колониален аванпост тук, в нашия груб и заплашителен свят, още една кантора представляваща Тяхната бяла и далечна Метрополия… Общо взето тъжна история. Слотроп продължава да чете, вече силно изнервен. Значи Лайл Бланд? Е, напълно логично. Смътно помни, че един-два пъти е виждал чичо Лайл. Той редовно гостуваше на баща му, любезен, приветлив, светлокос, комбинатор в местния стил а ла Джим Фиск605. Бланд често повдигаше малкия Тайрън и го въртеше за краката. Общо взето приемливо — по онова време Слотроп нямаше особени претенции към правилната вертикална стойка.
598
Започвайки от 1925 г. ИГ Фарбен закупува стъпаловидно производителя на бои „Грасели“ и в 1928 г. напълно поема производството на бои, а само след няколко дни „Дюпон“ закупува химическото производство на „Грасели“. В 1929 г. СИ Фарбен създава „Американ СИ Къмпани“, смесица от интереси включваща производителя на фотоматериали „Агфа-Анско“ и „Уинтроп Кемикъл“. Всички тези компании под шапката на СИ Фарбен поддържат тесни връзки с „Дюпон“. — Б.пр.
599
Хуго Стинес (1870–1924) — германски индустриалец и политик. — Б.пр.
600
Стинес организирал/предизвикал инфлацията през 1921–1925 в Германия като средство за обезсилване и неутрализиране на тежките репарационни плащания наложени на Германия от Версайския договор. — Б.пр.
601
Notgeld (нем. — „спомагателни“ или „принудителни“ пари; паричен сурогат във време на криза) — пари издадени от държавна институция по време на икономическа или политическа криза без официално разрешение от централното правителство. Notgeld биват издавани предимно във формата на хартиени банкноти, но също биват изработвани от кожа, коприна, лен, дърво, алуминиево фолио, въглищен прах, порцелан и като монети. — Б.пр.
602
Вексел Мефо (наречен така по името на компанията Metallurgische Forschungsgesellschaft /_нем._/ — Дружество за металургични проучвания), представлява запис на заповед използван за система от отложени плащания при финансиране превъоръжаването на Германия, създадена в 1934 г. от управителя на Германската централна банка Ялмар Шахт, като заобикаляща закона правна измама. Издаваният от Дружеството за металургични проучвания Вексел Мефо служел като менителница, обратима в райхсмарки при поискване. Векселите Мефо били използвани само като балансово отчетни единици и предимно като разплащателно средство за производителите на въоръжения. — Б.пр.
603
Ялмар Шахт (1877–1970) — германски държавник и финансист, директор на Германската Национална Банка (1916–1923), президент на Райхсбанк (1923–30, 1933–39), райхминистър на икономиката (1936–37), райхминистър без портфейл (1937–42). Оглавява Райхсбанк по време на внимателно направляваната инфлация през ’20-те. Подобно на Стинес, стратегията му била да понижи стойността на германската марка така, че репарациите да бъдат изплащани в девалвирана валута. Същевременно снабдява германските производители с друга, тайна валута, т.нар. Notgeld (/_нем._/ — „спомагателни“ или „принудителни“; паричен сурогат във време на криза) за транзаккии между тях. През ’30-те, заедно с Круп фон Болен и магната Алберт Фоглер, урежда огромни парични дарения, осигуряващи победата на нацистката партия на много важните избори в 1933 г. Известен по целия свят като „Банкерът на Хитлер“ и като един от главните организатори на военната икономика на нацистка Германия. Бил подсъдим като военен престъпник на международния военен трибунал в Нюрнберг и съответно оправдан. — Б.пр.
604
От déjà-vu (фр.) — букв. вече видяно. Преживяване, при което човек усеща, все едно, че дадена случка вече се е състояла или се е случила неотдавна, обаче не може да се досети кога точно и обикновено това чувство е измамно. — Б.пр.
605
Джеймс „Юбилярят Джим“ Фиск (1835 — 1872) борсов посредник и бизнесмен, станал широко известен със своите неетични и непочтени бизнес практики на Уолстрийт в края на 1860-те, когато опитал да завладее пазара на златото и предизвикал финансова паника. — Б.пр.