Благополучно отминаха дните на Ледените Светии — Св. Панкратий, Св. Серватий, Св. Бонифаций, студената София590… те кръжат сред облаците над лозята, свещени ледени същества, готови с дихание и умисъл да унищожат годината посредством скреж и студ. В определени години, особено Военни години, те са пестеливи на милосърдие, раздразнителни, самодоволни от своята власт: не напълно святи или дори не съвсем християни. Молитвите на лозарите, гроздоберачите и винолюбителите вероятно стигат до тях, ала не можем да знаем как се чувстват ледените светии — дрезгав смях, езическо раздразнение, разбира ли някой този ариергард, предпазващ зимата от майските революционери?
Тази година светиите завариха провинцията спокойна за няколко оскъдни на брой дни. Лозите вече отново прорастват сред „драконови зъби“, свалени „щуки“591 и обгорени танкове. Слънцето огрява склоновете, реките текат прозрачни като вино. Светиите са пообуздани. Нощите са относително топли. Мразът не дойде. Мирна пролет. Реколтата ще бъде добра, ако Бог отпусне поне стотина слънчеви дни. В сравнение с по-южните винарски области, Нордхаузен няма чак толкова вяра на ледените светии, но дори тук сезонът изглежда обещаващ. Когато Слотроп пристига рано сутринта, босите му крака, целите в нови и стари пришки, вече са охладени от мократа трева, а над града вали раздухван от вятъра дъжд. Планинските хребети са озарени от слънцето. Обувките му бяха откраднати от някакъв разселник с пръсти по-леки от съня в един от многото влакове след минаването на швейцарската граница, докато Слотроп спеше дълбоко, прекосявайки Бавария. Който и да е бил този разселник, той бе пъхнал червено лале между пръстите на краката му. Слотроп бе приел това като знак. Напомняне за Катье.
Знаците ще го намират тук в Зоната592 и предците му ще се обявяват наново. Сякаш заминава за онази Най-Черна Африка да изучава туземците и установява, че там се е поддал на техните отживели чудновати суеверия. Всъщност забавното е, че преди две вечери Слотроп се сблъска с един африканец, първият в живота му. На лунна светлина и върху покрива на един товарен вагон техният разговор продължи не повече от минута-две. Празни приказки, кратка раздумка за внезапното тайно напускане от майор Дуейн Марви, който бе изхвърчал от яростно клатушкащия се и тракащ влак надолу върху чакълестия насип и изчезнал в долината — и тогава определено абсолютно нищо не бе споменато за вярванията на хереросите относно техните предци593. И все пак Слотроп още усеща своите предтечи, станали по-силни сега, когато границите се разпадат и Зоната го обкръжава, неговите родни БАСП594 в закопчани с катарами черни дрехи, на които във всяко шумолене на листата или кравите пуснати сред ябълковите градини наесен им се е причувал укорителния Божи глас…595
Знаци от Катье, и нейни двойници също. Една вечер той седеше в детска къщичка в изоставено имение и поддържаше огъня с косата на руса кукла с очи от лапис-лазули. Той запази очите. След няколко дни ги замени за половин варен картоф и извозване. В далечината лаеха кучета, летен вятър подухваше в брезите. Той се намираше на една от главните пътни артерии на последния разпад и отстъпление на пролетта. Някъде наблизо едно от ракетните подразделения на генерал-майор Камлер бе намерило своята корпоративна смърт596, изоставяйки в осакатената си военна ярост оръдия, модули, скелети на самолетни отсеци, гниещи батареи, хартиени тайни превърнати в каша от дъжда. Слотроп търси. Всяка следа е достатъчно добра, за да скочи заради нея във влака…
Косата на куклата е човешка и когато гори изпуска ужасна воня. Слотроп чува движение от другата страна на огъня. Потракващ шум и той хваща одеялото си, готов да скочи през празната прозоречна рамка в очакване на граната. Но вместо граната пристига една от тези ярко пъстроцветни германски играчки, орангутанче на колелца и, конвулсивно с увиснала глава и идиотска усмивка на муцуната, започва да се киска ки-ки-ки, осветено от огъня, а стоманените стави стържат пода. Орангутанчето замалко да бухне в огъня, но пружината на механизма му спира и клатещата се глава застива по средата втренчила поглед в Слотроп, който хвърля в пламъците още един кичур златиста коса.
вернуться
590
Тези Ледени Светии поред са: Свети Панкратий празнуван на 12 май, Свети Серватий празнуван на 13 май, Свети Бонифаций Ферентински празнуван на 14 май и Студената София, т.е. Света София празнувана на 15 май. Известни са като „Ледени Светии“ защото техните празници съвпадат с последния студен период, който често настъпва в средата на май (фермерите и лозарите горели мокри дърва, зелени клонки и земя, за да получат гъста димна мъгла, която да им помогне да запазят наскоро поникналите растения и цветовете от студа). Дните на Ледените Светии били разграничителни, тъй като градинарите изчаквали да премине средата на май, за да засяват разсад. — Б.пр.
вернуться
591
В старогръцкия мит за Кадъм, героят убива дракона що пазел извора, близо до който той решил да основе град Тива, без да знае, че чудовището е свещено за бога на войната Арес. Появява се Атина и заповядва на Кадъм да обезщети Арес като посее половината от драконовите зъби. От тях веднага изникнали воини, които започнали да се сражават помежду си. Оцелели петима, които помогнали на Кадъм при построяването на крепостта Тива. Те станали предци на знатните тивански родове, известни като спартиати (на гръцки: Σπαρτοι — буквално „посети“). Междувременно Кадъм бил наказан да служи на Арес една година заради убийството на дракона, който според някои бил роден от бога на войната. В описваната по-горе сцена „драконови зъби“ са укрепените с желязна арматура бетонни кръстачки на противотанковите заграждения.
Германски пикиращи бомбардировачи Юнкерс Ju-87 „Щуки“ (съкр. от немското Sturzkampfflugzeug, буквално „пикиращ боен самолет“). — Б.пр.
вернуться
592
В дадения момент това е американската зона в окупираната Германия, отстъпена през юни 1945 г. на СССР. — Б.пр.
вернуться
593
Хереросите вярват, че техните мъртви предци обитават Севера, мит, който намира отзвук в пристигането на Слотроп в Нордхаузен (Nordhausen (нем.) — Северен дом. — Б.пр.
вернуться
594
Бели Протестанти от АнглоСаксонски Произход. — Б.пр.
вернуться
595
Хереросите също вярват, че добитъкът е подарък от техните мъртви предци, идея представена в откъса с образа на Бог укоряващ пуританите чернодрешковци. — Б.пр.
вернуться
596
Генерал-майор Ханс Камлер (1901-?1945) — строителен инженер и СС командир. Ръководител и координатор на всички строителни проекти и на програмите за разработване на оръжейни системи, включително и на реактивни самолети и ракети Фау-2, по време на ІІ Световна война. — Б.пр.
![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
