Гравитационна дъга [bg]

Плюс това някои прояви на дезертьорство задълбочават Кризата: Роло Гроуст е приет обратно в Обществото за Психически Изследвания; Кевин Трикъл открива своя практика; Майрън Грънтон отново е в радиото на пълен работен ден. Роджър Мексико е започнал да се отчуждава. Онази Боргезиус все още продължава да изпълнява нощните си задължения, но понеже бригадният генерал сега е болен (забравя ли старият глупак да си взема антибиотиците? Всичко ли трябва да прави Пойнтсман сам?), тя започва да се терзае. Разбира се, Геза Розавьолги е както преди с проекта. Фанатик. Розавьолги никога няма да напусне.

И така. Отпуск на море. По политически причини групата е съставена от Пойнтсман, Мексико, приятелката на Мексико, Денис Джойнт и Катье Боргезиус. Пойнтсман е с обувки с въжени подметки, предвоенно бомбе и извънредно рядка за него усмивка. Времето не е идеално. Облачно и вятър, който малко по-късно следобед ще стане студен. От електрическите картинг-колички под сивите стоманени тавански мрежи на картинг навесите покрай „стъргалото“ полъхва озон, примесен с мириса на солено море и раци и миди от сергиите. Чакълестият плаж е изпълнен със семейства: боси бащи с костюми и високи бели яки, майки с блузи и поли разбудени от продължилия цялата война камфоров сън, деца тичащи насам-натам по къси панталонки, пелени, шорти и потници, гащеризони, три четвърти чорапи, панамки. Има сладолед, сладкиши, кока-кола, миди, стриди и солени скариди със сос. Флиперите се гърчат малтретирани от фанатични войници и приятелките им, които залитат по инерция, псуват и пъшкат докато ярките топчета трополят по дървените преградки съпровождани от звънтене, премигващи светлинки и глухо разтърсване на машините. Магаретата реват и серат, децата настъпват фъшкиите и родителите им пищят. Мъже отпуснати в раирани шезлонги беседват за бизнес, спорт, секс, но обикновено най-често за политика. Латернаджия свири увертюрата на Крадливата сврака от Росини (както ще видим по-нататък в Берлин, тя бележи връхна точка в музиката, пренебрегната от всички, защото са предпочели Бетовен, който никога не е стигал по-далеч от декларации за намерения), и тук въпреки отсъствието на перкусиите и мелодичните духови инструменти578, тя звучи меко, изпълнена с надежда, многообещаващ здрач, павилиони от неръждаема стомана и всички издигнати поне до аристократичен ранг, и напълно безплатна любов…