Хари Потър и огненият бокал

Сириус вдигна ръка да го прекъсне.

— Когато се появи Черния знак и домашното духче бе открито с пръчката на Хари, какво направи Крауч?

— Отиде да търси из храстите, но там нямаше никой — отвърна Хари.

— Естествено — мърмореше Сириус, докато продължаваше да крачи напред-назад, — естествено, че е искал да го лепне на някой друг, а не на собствения си домашен дух… След това я уволни, а?

— Да — отвърна Хърмаяни много разпалено, — уволни я само защото не е останала в палатката, където обаче непременно щяха да я стъпчат.

— Хърмаяни, няма ли да престанеш с това домашно духче най-сетне? — не издържа Рон.

Ала Сириус поклати глава и каза:

— Тя по-добре е преценила Крауч от теб, Рон. Ако искаш да разбереш какво представлява някой, гледай как се отнася с подчинените си, а не с равните нему. — Той прокара ръка по небръснатото си лице, явно обмисляйки много сериозно. — Това, че Барти Крауч все отсъства… Нарежда на домашното си духче да му пази място в ложата, а после не си прави труда да отиде да гледа. Работи усилено да възроди Тримагическия турнир, а не си изпълнява задълженията като съдия… Напълно неприсъщо за Крауч… Готов съм да изям Бъкбийк, ако изобщо някога преди това е отсъствал от работа по болест!

— Значи ти познаваш Крауч?

Лицето на Сириус помръкна. Той изведнъж доби онзи застрашителен вид, който имаше вечерта, когато Хари го срещна за първи път, смятайки го все още за убиец.

— О, твърде добре познавам Крауч! — тихо каза той. — Той беше човекът, който заповяда да ме изпратят в Азкабан… без съдебен процес.

— Какво? — викнаха едновременно Рон и Хърмаяни.

— Сериозно ли говориш? — попита Хари.

— Съвсем сериозно — отвърна Сириус и пак отхапа от пилето. — Тогава Крауч беше началник на Отдела за охрана на магическия ред. Не знаехте ли това?

И тримата поклатиха глави.

— Очакваше се да стане следващият министър на магията — продължи Сириус. — Велик магьосник е той, Барти Крауч, силен магьосник… и жаден за власт. Не, не е бил никога поддръжник на Волдемор — добави той, забелязал гримасата на Хари. — Не, Крауч винаги се е обявявал открито против Тъмните сили. Но много от онези, които бяха против Тъмните сили… не, няма да ме разберете… твърде млади сте още…

— Така каза и баща ми на Световното! — каза Рон с раздразнение в гласа. — А защо не ни помогнеш да разберем.

По хлътналото лице на Сириус пробяга усмивка.

— Добре, да опитаме… — Той пак отиде до другия край на пещерата, върна се и започна: — Представете си сега, че Волдемор е в разцвета на силата си. Не знаете кой го поддържа, кой му служи и кой не. Знаете само, че може да въздейства на хората и те правят ужасни неща, без да са в състояние да се противопоставят. Започвате да се боите за себе си, за семейството си, за приятелите си… Всяка седмица пристигат съобщения за още мъртви, изчезнали, изтезавани… В Министерството на магията цари хаос, не знаят какво да правят, опитват се да крият всичко от мъгълите, но междувременно започват да умират и мъгъли. Навсякъде терор… паника… объркване… Така беше. Е, в такива времена някои хора проявяват добрите си страни, други — лошите. Принципите на Крауч може да са били от полза в началото… не знам. Той бързо се издигна в министерството и започна да издава заповеди за крайно сурови мерки срещу поддръжниците на Волдемор. Аврорите получиха по-големи пълномощия, които им даваха право да убиват, а не само да залавят. Аз не бях единственият, когото предадоха направо на дименторите без присъда. Крауч отговаряше на насилието с насилие и разреши използването на непростимите проклятия дори само при подозрение. Няма да преувелича, ако кажа, че той не се отличаваше по своята жестокост и липса на милост дори и от някои представители на Тъмните сили. Не че нямаше и много съмишленици, напротив — мнозина вярваха, че той действа правилно, и много вещици и магьосници настояваха да стане министър на магията. Когато Волдемор изчезна, изглеждаше само въпрос на време Крауч да получи най-висшия пост. Но тогава се случи едно злощастно събитие… — Сириус мрачно се усмихна. — Синът на Крауч бе заловен с група смъртожадни, които бяха успели някак да избегнат Азкабан. Явно са искали да открият Волдемор и да го върнат на власт.