Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Не предполагах, че в лицето на мистър Хенри Уайлдър ще намеря такъв казуист. Имате ли някаква друга молба, сър?
— Никаква — отговори разочарованият и огорчен парламентьор.
— Напротив, напротив, има — обади се тих, но пламенен глас до Корсаря, който като че ли не смееше да произнася високо думите, а предпочиташе да ги шепне. — Той още не е изпълнил и половината от задачата си, ако не е забравил свещения си дълг, което би било непростимо!
— Това момче обича често да си фантазира — намеси се Корсарят с иронична и измъчена усмивка. — Понякога изразява нелепите си мисли, като ги облича в думи.
— Моите мисли не са нелепи — продължи Родрик с по-висок и посмел тон. — Ако ви е скъпо спокойствието и щастието на този човек, не го изоставяйте. Напомнете му за неговото знатно и почтено име, за младостта му, за благородното и добродетелно същество, което така нежно е обичал някога и чиято памет все още тачи. Поговорете му за всичко това, както вие умеете да говорите, и, заклевам се в живота си, ушите му няма да останат глухи, сърцето му няма да остане безчувствено към вашите думи.
— Тоя хлапак е полудял!
— Не съм полудял, ако пък съм полудял, то е от престъпленията и опасностите, заобикалящи хората, които обичам. О, мистър Уайлдър, не го изоставяйте! Откакто сте сред нас, той отново заприлича на онзи, когото познавах някога. Махнете тия сведения за вашата сила, това е грешка, заплахите могат само да му навредят. Убедете го като приятел, но не се надявайте, че ще постигнете нещо като носител на отмъщение. Вие не познавате безстрашието на този човек, иначе нямаше да се опитвате да спрете този неукротим поток. А сега… сега му поговорете; погледът му вече се смекчава.
— То е от съжаление, момче, като вижда как блуждае разсъдъкът ти.
— Ако разсъдъкът ми винаги е бил спокоен като сега, Уолтър, нямаше да става нужда друг да говори с теб вместо мен! Тогава щеше да се отнасяш с уважение към казаното от мен и гласът ми щеше да стига до ушите ти… Но защо мълчите? Една-единствена добра дума би могла да го спаси.
— Уайлдър, детето е уплашено от това изброяване на оръдия и изреждане на хора. Бои се от гнева на вашия богопомазан господар. Вървете си, сторете му място в лодката си и го предоставете на милостта на вашия началник.
— Не искам, не искам! — завика Родрик. — Аз няма да те оставя, не искам, не мога да те оставя. Какво друго имам на тоя свят освен теб?
— Да — продължи Корсарят, чието престорено спокойно изражение се смени с тъжна замисленост, — наистина ще бъде по-добре да замине с вас. Ето ви злато в изобилие, поверете го на грижите на онази достойна за възхищение жена, която вече бди над едно не по-малко безпомощно, макар и може би не толкова…
— … грешно същество! Изречи смело тази дума, Уолтър. Аз съм заслужил този епитет и не се боя да го чуя. Гледай — каза Родрик, като взе обемистата торбичка, подадена на Уайлдър, и я вдигна презрително над главата си, — аз мога да хвърля това, но връзката, която ме съединява с теб, няма никога да бъде прекъсната.
Говорейки, момчето се приближи до един отворен прозорец на каютата; чу се плясък във водата и едно съкровище, способно да осигури сносен живот, стана завинаги недосегаемо за хората. Помощник-капитанът на „Стрела“ се обърна бързо, за да възпре гнева на Корсаря; но не можа да долови по лицето на разбойническия главатар никакво друго чувство освен съжаление, което прозираше дори през равнодушната му усмивка.
— Родрик би могъл да стане честен касиер — каза той. — Но все още не е късно да го върна при приятелите му. Хвърлянето на златото не е непоправима загуба, но ако с момчето се случи някакво сериозно нещастие, вечно ще ме гризе съвестта.
— Тогава го задръжте при себе си — промърмори момчето, чиято пламенност като че бе угаснала. — Вървете, мистър Уайлдър, лодката ви чака, безполезно е да стоите повече тук.
— Боя се, че е така! — отвърна нашият авантюрист, който през целия досегашен разговор не бе преставал да следи с мъжествено съчувствие лицето на момчето. — Много се боя, че е така! Тъй като дойдох тук като пратеник на друг човек, капитан Хайдегер, ваш дълг е да отговорите на предложението ми.