Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Какъв червен оттенък искаш да получиш, Айла? Наситено червено, кървавочервено, землисто червено, жълто червеникаво — то е един вид цветът на слънцето.
Айла не подозираше, че ще има такъв голям избор.
— Не знам… червено — червено — отвърна тя. Диджи проучи цветовете.
— Струва ми се, че трябва да използваме ето това — каза тя и взе едно парче, което беше с доста ярък землисто-червен цвят, — и да прибавим към него малко жълто, за да получим по-силното червено, може би това ще е цветът, който ще ти допадне.
Тя постави малката бучка червена охра в каменното хаванче и показа на Айла как да я стрие много ситно, после я накара да счука жълтия цвят в отделен съд. Диджи започна да смесва двата цвята в трета купичка, докато постигна удовлетворяващ я нюанс. После прибави горещата мазнина, която промени цвета и го направи ярък, докато се получи оттенък, който накара Айла да се усмихне.
— Да. Това е червено. Това е хубаво червено — каза тя. След това Диджи взе дълго ребро от елен, което бе разцепено по дължина, така че порестата му вътрешност се виждаше в издутия край. Използвайки приспособлението за полиране от ребро откъм гъбестата му страна, тя го топна в охладената червена мазнина и втри сместа в подготвената бизонска кожа като натискаше силно, докато държеше кожата в ръката си. Когато минералният оцветител проникна в порите на материята, кожата придоби равномерен гланц. Ако процедурата се прилагаше на лицева кожа със зърнеста структура, полиращият инструмент и оцветителите щяха да и придадат твърда лъскавина.
След като погледа известно време, Айла взе друго ребро и започна да прилага техниката на Диджи. Диджи я наблюдаваше и от време на време я поправяше. Когато един ъгъл от кожата беше готов, тя спря Айла за момент.
— Виж — каза тя като напръска с няколко капки вода кожата, докато я държеше за ъгъла. — Виждаш ли, че се стичат? — Водата остана на капки, които се оттичаха, без да оставят никаква следа по непромокаемия гланц.
— Реши ли вече какво ще правиш с червеното парче кожа? — попита Нези.
— Не — отвърна Айла.
Беше разгънала цялата бизонска кожа, за да я покаже на Ридаг и самата тя да и се порадва. Беше нейна, защото тя я бе обработила; никога не бе притежавала такава голяма червена вещ, а кожата беше добила възхитителен червен цвят.
— Червеното е свещено за Клана. Бих я дала на Креб… ако можех.
— Това е най-яркото червено, което някога съм виждала. Наистина отдалеч ще забележиш човек, който е облечен в това.
— И е много мека — отбеляза Ридаг на езика на знаците. Той често идваше в Огнището на Мамута, за да и гостува и тя много му се радваше.
— Диджи ми показа как да правя мека с мозък първо — каза Айла, усмихвайки се на своя приятел. — Аз използвам мазнина преди. Много трудно за правене, и петна, понякога. По-добре да се използва мозък от бизон. — Замълча за миг със замислен вид, и след това попита: — За всяко животно ли става, Диджи? — След като Диджи и кимна, тя добави: — Колко мозък да се използва? Колко за кожа на северен елен? Колко за заек?
— Мут, Великата Майка, в безкрайната си мъдрост — намеси се Ранек с лека усмивка, — винаги дава достатъчно мозък на всяко животно, за да си запази кожата.
Тихият гърлен смях на Ридаг за миг озадачи Айла, след това тя се усмихна.
— Някои имат достатъчно мозък, за да не ги хванат?
Ранек се засмя, Айла също, доволна от себе си, че е разбрала шегата, скрита в казаното. Започваше все по-добре да се оправя с езика.
Джондалар, който току-що влизаше в Огнището на Мамута, забеляза Айла и Ранек, които се смееха заедно и усети как стомахът му се сви. Мамут видя как той затвори очи като при болка. Погледна към Нези и поклати глава.
Дануг, който вървеше зад гостенина-каменоделец, забеляза как той спря и се хваща за един стълб с наведена глава. Чувствата на Джондалар и Ранек към Айла и проблемът, който предизвикваха, бяха ясни за всички, макар че повечето хора не искаха да го признаят. Не искаха да взимат отношение като се надяваха, те тримата да се разберат със собствени усилия. На Дануг много му се искаше да помогне с нещо, ако може, но не знаеше какво да стори. Ранек му беше брат, тъй като беше осиновен от Нези, но той харесваше Джондалар и му съчувстваше в страданието. Самият той също изпитваше силни, макар и неопределени чувства към красивата нова членка на Лъвския бивак. Освен необяснимите изчервявания и физически усещания, когато беше близо до нея, той чувстваше, че между двамата има известно сходство. Изглежда за нея бе също така трудно да се справи със ситуацията, както за него — да се приспособи към новите промени и усложнения в живота си.