Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла се интересуваше как Мамутоите обработват лицевите кожи и най-вече как ги оцветяват. Беше също заинтригувана и от цветната бродерия, дипленето и обшиването с мъниста. Украсеното и извезано облекло беше нещо ново и необикновено за нея.
— Ти каза, че ще ми покажеш как да се направи кожата червена, след като съм я подготвила. Мисля, че бизонската кожа, която обработвам, е готова за това — каза Айла.
— Добре, ще ти покажа — отвърна Диджи. — Я да я видим как изглежда.
Айла отиде до складовата платформа край горната част на леглото си и разгъна една цяла кожа. Беше изключително мека на пипане, еластична и почти напълно бяла. Диджи придирчиво я огледа. Беше наблюдавала работата на Айла по обработването и без да каже нищо, но с голям интерес.
Най-напред Айла бе изрязала гъстата козина до кожа с остър нож, после я бе нагряла; беше я метнала на голяма и гладка кост от крак на мамут и я бе остъргала с леко притъпения ръб на кремъчен отломък. След това я бе изстъргала отвътре, за да премахне залепнали парченца мазнина и кръвоносни съдове, после отново отвън, срещу косъма, смъквайки горния слой на кожата, в който влизаше и зърнестият пласт. Диджи би я навила и оставила до огъня няколко дни, давайки и възможност да започне да се разлага, за да и падне косъма. Когато приключеше с този етап от обработката, косъмът падаше, но оставаше външният слой, който щеше да съставлява зърнестата структура на лицевата кожа. За да я направи по-мека, както беше постъпила и Айла, тя би я опънала на рамка, за да остърже косъма и зърнестия пласт.
На следващия етап Айла се бе възползвала от едно предложение на Диджи. След кисненето и измиването Айла беше планирала да втрие в кожата мазнина, за да я омекоти, както беше свикнала. Но Диджи и показа как вместо това да направи рядка кашица от разлагащ се животински мозък и да накисне в нея недообработената кожа. Айла беше и изненадана, и доволна от резултата. Усети промяната в кожата, мекотата и еластичността, предизвикани от мозъчното вещество, още докато го втриваше. Но истинската работа започна едва след като много добре изстиска и изцеди недообработената кожа. Докато съхнеше, трябваше постоянно да я изпъва и разтяга, а качеството на готовата лицева кожа зависеше от това колко добре е била обработвана на този етап.
— Айла, ама наистина много те бива да правиш качествена лицева кожа. Бизонската необработена кожа е много тежка, а виж тази каква е мека. Разкошна е на пипане. Решила ли си какво искаш да направиш от нея?
— Не — поклати глава Айла. — Но искам да я направя червена. Как мислиш? За обувки?
— За такова нещо е достатъчно дебела, но е достатъчно мека и за туника. Хайде да се заемем с оцветяването и. По-нататък ще мислиш за какво да я използваш — каза Диджи, а докато вървяха заедно към последното огнище, я попита:
— А какво щеше да направиш с тази кожа иначе? Ако не беше решила да я боядисаш?
— Щях да я мина на огън с много силен пушек, за да не се втвърдява отново, ако се намокри от дъжд или дори при плуване — отговори Айла.
Диджи кимна.
— И аз бих направила същото. Но сега ще обработим кожата по такъв начин, че дъждът ще се стича по нея.
Докато прекосяваха Огнището на Жерава, минаха покрай Крози, което напомни на Айла, че искаше да попита нещо.
— Диджи, а знаеш ли как да оцветяваш кожата бяла? Като туника, която Крози носила? Харесва ми червеното, но след това искам да науча и за бялото. Мисля, че знам един човек, който ще хареса бяла туника.
— Бялото се получава много трудно, ужасно трудно е да направиш лицевата кожа снежнобяла. Струва ми се, че Крози може да ти покаже по-добре от мен. Ще ти трябва варовик… може би Уимез има. Кремъкът се намира във варовик и обикновено парчетата, които изважда от мината на север, са обвити с него — каза Диджи.
Младите жени се върнаха в Огнището на Мамута с няколко малки хаванчета и чукчета за стриване и няколко буци червена охра за оцветяване в различни оттенъци. Диджи постави малко мазнина на огъня, за да се разтопи, след това подреди парчетата оцветителен материал около Айла. Имаше парчета от дървен въглен за черен цвят, манган за синкаво черен и яркожълта сяра, както и охра в много оттенъци: в кафяво, червено, светлокафяво, жълто. Хаванчетата бяха естествени съдини от определени кости като фронталната кост на елен, или бяха издълбани от гранит или базалт, по същия начин, по който се правеха каменните лампи. Чукчетата бяха издялани от корав бивник или кост, с изключение на един, който представляваше естествен продълговат камък.