Децата на капитан Грант

Имаше ли някой факт в цялата тази история, някое събитие, което би дало право на откривателите на тия острови да ги считат за материк? Съвременният географ, мореплавателят можеха ли да ги нарекат с това име? Ясно беше, че Пагапел се връщаше непрекъснато към тълкованието на документа. Това беше някаква мания, идея фикс. След Патагония и след Австралия неговото въображение се въртеше около Нова Зеландия. Смущаваше го само една единствена дума.

— Контин… контин… — повтаряше той. — Но това значи „континент“!

И той започна да си припомня всички мореплаватели, които са изследвали тия два големи острова в южните морета.

На 13 декември 1642 година холандецът Тасман, след като от-крил Вандименовата земя, слязъл на неизвестните брегове на Нова Зеландия. Няколко дена той пътувал по крайбрежието и на 17 корабите му навлезли в един широк залив, който завършвал с тесен проток, отделящ два острова.

Северният остров се нарича Ика-на Мауи, което на новозеландски означава „рибата на Мауи“. А южният остров е Махай-Пуна-Му, т.е. „китът, който произвежда зеления жад“103.

Абел Тасман изпратил лодки на сушата, които се върнали, придружени от две пироги, препълнени от тълпа шумни туземци. Тия диваци имали среден ръст, цветът на кожата им бил кафяв или жълт, с изпъкнали кости, груб глас и черни коси, които били вързани над главата по японски и украсени с голямо бяло перо.

Тази първа среща между европейците и туземците сякаш обещавала продължителни добри отношения. Но на следния ден, в момента, когато една от лодките на Тасман отишла да търси по-близо до брега удобно място за хвърляне на котва, тя била грубо нападната от седем пироги, натоварени с голям брой туземци. Лодката се наклонила и се напълнила с вода. Първи бил ударен в гърлото с грубо заострена пика боцманът, който командувал лодката. Той паднал във водата. От шестимата му спътници четирима били убити. Другите двама и самият боцман успели да доплуват до кораба и били спасени.

След това нещастно събитие Тасман отплавал, като се задоволил да отмъсти на туземците с няколко пушечни изстрела, които по всяка вероятност не ги засегнали. Той напуснал този залив, чието име останало Залив на избитите, тръгнал нагоре покрай западния бряг и на 5 януари хвърлили котва близо до северния край на острова. На това място поради силното вълнение и поради недружелюбието на диваците той не можал да се запаси с вода и напуснал окончателно тия земи на които в чест на Генералните щати дал името Статен ланд, Земя на Щатите.

И наистина холандският мореплавател си въобразявал, че тия земи граничат с островите, носещи същото име, открити на изток от Огнена земя, на южния край на Америка. Той мислел, че е открил „Великия южен континент“.

— Но — казваше си Паганел — това, което един моряк от седемнадесетия век е могъл да нарече „континент“, моряк от деветнадесети век не може да го назове със същото име! Подобна грешка не е допустима! Не! Има нещо, което ми убягва!