Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Изсекли са дъбравата веднага щом огиерите са си отишли в своя стеддинг — измърмори сърдито Хаман и лицето му посърна.
Ранд опипа оградата с поток на Въздух, чудейки се как ще я преодолее, и примигна, когато тя се разкъса на повече от двайсет места и рухна така оглушително, че огиерите подскочиха.
Коврил положи ръка на рамото му.
— Бих те помолила да не го отваряш. Несъмнено Лоиал ти е показал как — той винаги е проявявал прекален интерес към подобни неща, — но Пътищата са опасни.
— Знам как да го заключа — промълви Хаман, — тъй че да не може повече да бъде отворен без Талисмана на растенето. Хм. Хмм. Проста работа, проста изработка. — Но сякаш не изгаряше от нетърпение. Не пристъпи и половин крачка напред.
— Може да се наложи да се използва, и то скоро — каза Ранд. Всички Пътища можеше да се наложи да се използват, независимо от опасностите, които криеха. Ако можеше само да ги прочисти някак… Това звучеше толкова грандиозно, колкото хвалбата му пред Таим, че ще прочисти сайдин.
Той запреде сайдин около Портала и с помощта на Петте сили нагласи зъл капан, подходящ за такова зло място. Изключително гадна преграда. Хора щяха да могат да я прекосяват незасегнати, навярно дори Отстъпници — можеше да прегради срещу хора или срещу твари на Сянката, но не и срещу двете — и дори някой мъж Отстъпник нямаше да може да я засече. Но опиташе ли се някоя твар на Сянката да я премине… И тъкмо тук беше коварството. Нямаше да изгинат веднага; навярно щяха да оживеят чак докато стигнат отвъд градските стени. Достатъчно дълго, за да се извлекат мъртвите надалече, а не тук, за да изплашат следващия мърдраал, който можеше да дойде. Достатъчно дълго, за да излезе оттук може би цяла тролокска армия, отнасяйки мъртвите си. Достатъчно жестока за тролоци. От това, което правеше, му се гадеше не по-малко, отколкото от самата поквара.
Овързването на сплита и отпускането на сайдин му донесе само облекчение. Не можеше да чака повече да се махне оттук.
Пое си дълбоко дъх, приготви се отново да прелее, за да отвори Праг… и се намръщи. Бързо преброи всички, после отново, по-бавно.
— Някой липсва. Кой?
— Лия — отвърна му Сюлин иззад булото си.
— Беше точно зад мен. — Не можеше да сбърка гласа на Джалани.
— Може да е видяла нещо. — Стори му се, че е Дезора.
— Казах ви да стоите заедно! — Гняв обля покрова на Празнотата, на вълни, готови да пометат канари. Една от тях бе изчезнала, тук, а те го приемаха с цялата си айилска хладина. Светлината да я изгори дано! Липсваше Дева. И беше изчезнала тук, в Шадар Логот. — Когато я намеря… Разделете се по двойки. Викайте, оглеждайте навсякъде, но вътре не влизайте, в никакъв случай. И стойте извън сенките. Тук можете да загинете преди да сте разбрали. Всички можете да загинете преди да сте го разбрали. Ако я видите в някоя сграда, дори ако нищо й няма, намерете ме, освен ако тя сама не излезе.
— Ще можем да претърсим по-бързо, ако тръгнем поединично — каза Юриен.
— По двойки! — Ранд се забори с гнева си. „Светлината да изгори дано айилския им инат!“ — Веднъж поне направете това, което ви казвам, щом го казвам. Бил съм тук и знам малко за това място.
След няколко секунди единствената, която остана до него, беше Джалани — макар да беше трудно да го разбере от булото. Този път поне не изглеждаше щастлива, че е оставена да го пази; зелените й очи изглеждаха навъсени.
— Можем да направим още една двойка — каза Хаман и погледна Коврил.
Тя кимна.
— А Ерит може да остане тук.
— Не! — извикаха Ранд и Ерит почти едновременно: тя уплашено, той — ядосано.
Ранд се помъчи да овладее нервите си. Някога му се струваше, че вътре в Празнотата всякакъв гняв остава някъде далеч и неосезаем, привързан към него с не повече от една тънка нишка. Напоследък обаче гневът все повече и повече заплашваше да го надмогне, да преодолее Празнотата. Което можеше да бъде гибелно. Но освен това…
— Съжалявам. Не биваше да ви крещя така — каза той. — Ще ви бъда признателен, ако останете с мен. Ще търсим заедно.
— Разбира се — отвърна Хаман. — Аз наистина не виждам как бих могъл да ти предложа повече закрила, отколкото ти сам можеш да си предложиш, но ти решаваш. — Коврил и Ерит кимнаха. Ранд нямаше представа за какво говори Хаман, но моментът не беше подходящ да пита, както се бяха скупчили тримата около него, за да го пазят. Не се съмняваше, че ще може да ги опази и тримата, стига да не им хрумне да се отдалечат.