Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— За огиерите — отвърна учтиво Ранд — е минало дълго време, откак са били направени Пътищата. За хората това време е твърде дълго.
— Искаш да кажеш, че дори не помниш Мафал Дадаренел или Анкочима, или Лондарен Кор, или…
Коврил сложи ръка на рамото на Хаман, но жалостта в очите й бе насочена само към Ранд.
— Той не помни — тихо отрони тя. — Техните спомени са си отишли. — Изрече го така, сякаш за нея това бе най-голямата въобразима загуба. Ерит, притиснала уста с длани, изглеждаше готова да заплаче.
Сюлин се върна, съвсем подчертано без да тича, следвана от тумба гай-шайн, с ръце, препълнени с навити на рула карти. Един носеше и инкрустирана със слонова кост дъска за писане.
— Пратих гай-шайн да търсят още — каза тя сърдито. — И някои от влагоземците.
— Благодаря — отвърна й той. Лицето й малко поомекна.
Той клекна и заразгъва картите. Много от тях бяха планове на града, имаше и на цял Андор. Намери една, която показваше цялото протежение на Граничните земи — Светлината знаеше само какво търси тя в Кемлин. Някои карти бяха стари и опърпани, показваха вече неприложими граници и упоменаваха държави, погинали преди стотици години.
Границите и имената бяха достатъчни, за да се подредят картите по време. На най-старите Хардан граничеше с Кайриен на север, после Хардан бе изчезнал и границите на Кайриен се бяха разширили на половината разстояние до Шиенар преди отново да се свият — тогава бе станало ясно, че Слънчевия трон просто не може да удържи толкова много земя. Маредон стоеше между Тийр и Иллиан, после Маредон беше изчезнал и границите на Тийр и Иллиан се бяха разширили по равнините на Маредон, бавно свивайки се след това назад по същите причини, както и границите на Кайриен. Каралайн бе изчезнал, както и Алмот, Мосара и Иренвел, и други, било поглъщани от други държави, или най-често — превърнали се в ничия, дива земя. Всички тези карти разказваха историята на упадък след рухването на империята на Артур Ястребовото крило, на бавното отстъпление на човешкото племе. Втора карта на Граничните земи показваше само Салдеа и част от Арафел, но по нея също така личеше, че Погибелта се е разширила с още петдесет мили. Човечеството отстъпваше, Сянката напредваше.
Някакъв гай-шайн донесе още карти. Ранд въздъхна и се зае да ги подбира и да отделя излишните.
Хаман извади перо и мастило и запълзя между подрежданите от Ранд карти, като от време на време отбелязваше по тях нещо с почерк, който изглеждаше твърде едър, докато човек не забележеше, че за него е твърде дребен. Коврил го последва, надничайки през рамото му, дори след като той я попита за втори път дали наистина смята, че ще допусне грешка.
За Ранд всичко това бе ново, като се почне със седемте стеддинг, пръснати из Граничните земи. Но пък тролоците се бояха да влизат в стеддинг и дори мърдраалите трябваше да имат много сериозна причина, за да ги подкарат да влязат. В гръбнака на света, или Драконовата стена, имаше тринадесет, в това число в един в Камата на Родоубиеца, от стеддинг Шангтай на юг до стеддинг Кичен и стеддинг Шангтен, едва на няколко мили един от друг.
— Земята наистина се е променила след Разрушението на света — каза Хаман. — Сушата е ставала море и морето — суша, и земята се е нагъвала. Понякога далечното е ставало близко, друг път близкото — далечно. Макар че, разбира се, никой не би могъл да каже със сигурност дали Кичен и Саншен изобщо някога са били раздалечени.
— Забрави Кантоин — обяви Коврил.
Хаман я изгледа, след което изписа името малко над река Иралел, не много северно от Хадънски мрак. В ивицата западно от Драконовата стена от южната граница на Шиенар до Морето на бурите имаше само четири, при това — все новооткрити, за каквито ги смятаха огиерите, което означаваше, че най-новият от тях, Цофу, е заселен отново от огиери едва преди шестстотин години, а от останалите никой нямаше повече от хиляда. Някои от местата се оказаха не по-малка изненада от Граничните земи, като Мъгливите планини, в които имаше цели шест, както и в Сенчестия бряг. Черните хълмове също се включваха, както и лесът над река Айво, и планините над река Дагон, северно от Арад Доман.
По-тъжен беше списъкът на изоставените стеддинг, заради това, че броят на обитателите им беше спаднал и не можеха да ги поддържат. Навярно най-тъжният беше отметнат на самия ръб на Погибелта в Арафел — мърдраалите можеха и да отбягват да влизат в стеддинг, но Погибелта напредваше с всяка година все по̀ на юг и поглъщаше всичко.
— Шеранду бе погълнат от Великата Погибел преди хиляда осемстотин четиридесет и три години, а Чандар — преди деветстотин шестдесет и една — тъжно каза Хаман.