Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Дано избуи и разцъфти споменът за тях в Светлината — промърмориха в хор Коврил и Ерит.
— Не отбеляза един — каза Ранд. Перин му беше казвал, че се е приютил в него веднъж. Измъкна една карта на Андор източно от река Аринел и докосна едно място доста над пътя от Кемлин към Бели мост. Почти точно.
— Където е трябвало да бъде градът на Артур Ястребовото крило — изръмжа Хаман. — Този не сме си го връщали. Опитваме се да стоим настрана от земите на човеците, доколкото е възможно. — Всички отбелязани места бяха все сред планински ридове, по места, в които за хората бе трудно да проникнат. Стеддинг Цофу се намираше много по-близо до хорско обиталище от всеки друг, но дори и той се намираше на цял ден път от най-близкото село.
— Това би било чудесна тема за обсъждане, но е за друг път — каза Коврил. — Искам да стигна колкото се може повече на запад преди да падне нощта.
Хаман въздъхна тежко.
— Защо не поостанете малко? — каза Ранд. — Сигурно сте изморени след толкова път от Кайриен.
— Жените не се изморяват — каза Хаман. — Само изморяват другите. Така поне казва една древна поговорка. — Коврил и Ерит изсумтяха. Мърморейки под мустаци, Хаман продължи с описанията си, но този път на градове, строени от огиерите, градове, край които бе имало дъбрави, всяка с Портал, който да превежда огиерите до стеддинга, без да трябва да преминават през толкова често размирните хорски земи.
Разбира се, отбеляза Кемлин, както и Тар Валон, Тийр и Иллиан, Кайриен, Марадон и Ебу Дар. С това се изчерпаха все още съществуващите градове, а Ебу Дар той изписа като Бараната. Навярно Барашта принадлежеше към други — точици, нанесени по места, където на картите не се виждаше нищо освен някое селце. Мафал Дадаренел, Анкочима, и Лондарски рог, разбира се, както и Манедерен, Арен Мадор, Аридол, Шиймал, Деранбар, Брем, Кондарис, Хай Екоримон, Айман… Докато списъкът растеше, Ранд започна да забелязва влажни петънца по картите всеки път, когато Хаман свършеше с поредната. Едва след малко осъзна, че огиерският старей тихо плаче, докато бележи мъртви и забравени градове.
Едно от отбелязаните места притегли спомените на Ранд, както и местонахождението му — източно от Бейрлон, на няколко дни над Бели мост.
— Тук имаше ли дъбрава? — попита той и посочи точката.
— В Аридол ли? — каза Хаман. — Да. Да, имаше. Тъжна история е това.
Ранд не вдигна глава.
— В Шадар Логот — поправи го той. — Много тъжна история. Можете ли… Бихте ли ми показали Портала, ако ви заведа там?
Глава 21
Шадар Логот
Коврил каза навъсено:
— Да ни отведеш там? Та това ще ни отведе много далеч от пътя ни, ако си спомням точно къде се намираха Две реки. Няма да загубя още един ден, за да намеря Лоиал.
Хаман поклати глава и каза:
— Не мога да го позволя. Аридол — или Шадар Логот, както го наричате сега — не е добро място за толкова млада девойка като Ерит. Ако говорим честно, не е добро място за никого.
Ранд се изправи. Познаваше Шадар Логот много по-добре, отколкото му се искаше.
— Няма да загубите никакво време. Всъщност дори ще спечелите. Ще ви отведа дотам през Праг и още днес ще сте изминали повечето си път до Две реки. Няма да се бавим. Знам, че можете да ме отведете право при Портала. — Огиерите можеха да чувстват Порталите, стига да не бяха много далече.
Това предизвика ново съвещание зад фонтана, в което Ерит настоя също да участва. Ранд долавяше само откъслеци, но беше явно, че Хаман се противопоставя на плана, докато Коврил и Ерит настояват да приемат.
Хаман се върна при Ранд и каза сковано:
— Решихме да приемем предложението ти. Давай да го свършваме това тъпо шляене, че да си се върна при учениците си. Хм. Много неща има да се кажат за теб пред Дънера.
Ранд хич не го интересуваше дали Хаман ще каже пред Дънера, че той е тиранин. Огиерите се държаха настрана от хората, освен когато поправяха старите си градежи.
— Добре — каза той. — Ще пратя да ви донесат вещите от хана.
— Всичко си ни е тук. — Коврил се наведе зад фонтана и се изправи с два големи вързопа.
— Ако Лоиал беше тук — каза Ерит, докато вземаше единия, — щяхме да сме готови да тръгнем обратно за стеддинг Цофу без бавене. Сега сме готови да продължим. Без бавене.
Ранд сграбчи сайдин и отвори Праг току до самия фонтан, дупка във въздуха, през която се виждаха порутени стени, обрасла с бурен улица и рушащи се сгради — и в същия миг чу гласа на Сюлин:
— Почакай, Ранд ал-Тор. Нали искаше още карти. — Той се обърна. Сюлин гледаше и него, и зейналия Праг с укор. С нея бяха и Лия и Касин, и няколко гай-шайн.