Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Там мога да се защитя и сам — отвърна й студено Ранд. Не искаше гласът му да прозвучи студено, но загърнат в Празнотата, не можеше да придаде на гласа си нещо друго освен хлад и отдалеченост. — Там няма неща, с които вашите копия могат да се бият, а с това, което има, бездруго няма да могат.
Гласът на Сюлин остана все така леден.
— Толкова по-задължително е да сме там.
Това не можеше да има смисъл за други освен за айилци, но…
— Няма да споря — каза той. — Предполагам, че останалата част от охраната ти е наблизо. Свирни им да дойдат. Но всеки да остане плътно до мен и никой да не докосва нищо. И побързай. Искам да го свърша бързо. — Спомените му за Шадар Логот не бяха никак приятни.
— Отпратих ги, както ти настоя — отвърна отвратена Сюлин. — Преброй бавно до сто.
— До десет.
— Петдесет.
Ранд кимна и пръстите й се размърдаха. Джалани се затича нанякъде, а ръцете на Сюлин отново се размърдаха. Три жени гай-шайн пуснаха картите, които носеха, и я изгледаха смаяни — айилците никога не гледаха толкова смаяно, — после се разхвърчаха във всички посоки, но колкото и бързо да тичаха, Сюлин ги изпревари.
Когато Ранд стигна до двадесет, айилците започнаха да се изсипват в двора — мятаха се през прозорците и скачаха от терасите. Той почти обърка броенето. Всички бяха забулени. Зяпнаха объркани, като видяха само Ранд и тримата огиери. Някои започнаха да си свалят булата. Дворцовите слуги се струпаха уплашени в единия край.
Приливът продължи дори когато Сюлин се върна, незабулена, точно на петдесет, и дворът се изпълни с айилци. Сигурно беше пръснала вестта, че Кар-а-карн е в опасност — това бе единственият начин, по който можеше да събере достатъчно копия за отреденото й време. Сред мъжете се разнесе малко кисело ръмжене, но повечето решиха, че шегата е чудесна, закикотиха се и задрънчаха с копия и щитове. Никои обаче не напусна. Загледаха се към Прага и заприклякаха, изчаквайки да видят какво ще стане.
С изострения си от Силата слух Ранд чу една Дева, Нандера, жилеста, но въпреки това красива, да шепне на Сюлин:
— Обърнала си се към гай-шайн като към Фар Дарейз Май!
Сините очи на Сюлин твърдо срещнаха зелените на Нандера.
— Да. Ще се занимаем с това, след като се уверим, че Ранд ал-Тор е в безопасност.
— Добре — съгласи се Нандера.
Сюлин бързо избра двадесет Деви, някои от които бяха част от охраната тази сутрин, но когато Юриен започна да подбира Червени щитове, мъже от други общества започнаха да настояват, че и те трябва да бъдат включени. Градът отвъд въздушната порта изглеждал място, където може да се намерят врагове, а Кар-а-карн трябвало да бъде защитен. Честно казано, никой айилец не отбягваше възможна битка и колкото по-млади бяха, толкова повече напираха да си намерят такава. Едва не се разгоря нов спор, когато Ранд каза, че мъжете не може да са повече на брой от Девите — това щеше да опозори Фар Дарейз Май, тъй като той бе дал на тях да носят честта му — и че Девите не може да са повече, отколкото е подбрала Сюлин. Наистина щеше да ги отведе на място, където не можеха да ги предпазят никакви бойни умения, и всеки, който дойдеше с него, щеше да се окаже един човек в повече, когото да пази. Последното не им го обясни — кой знае чия чест щеше да настъпи по мазола, ако го кажеше.
— И запомнете — каза той, след като малцината бяха избрани. — Не докосвате нищо, дори глътка вода. И през цялото време стоите пред очите ми и не влизате в никоя сграда по никакъв повод. — Хаман и Коврил закимаха енергично, което сякаш впечатли айилците повече от думите на Ранд. Ако изобщо се бяха впечатлили.
После заедно пристъпиха през Прага в един отдавна мъртъв град. Град, повече от мъртъв.
Златното слънце напичаше сивите руини. Дълги алеи с колонади отвеждаха към кули, по-високи от всичко, за което Кайриен беше сънувал, и до други — нащърбени и килнати. Навсякъде се мяркаха хлътнали покриви, тухли и камъни се търкаляха по разбитата каменна настилка. Сринати фонтани и изпотрошени паметници се виждаха на всяко кръстовище. Изкривени дървета, умиращи от сушата, растяха над всяка купчина зидария. Сух треволяк стърчеше от пукнатините по улици и здания. Нищо не се движеше — ни птица, ни плъх, ни полъх. Тишина загръщаше Шадар Логот. Шадар Логот. „Където дебне Сянката“.
Ранд пусна Прага да изчезне. Айилците до един бяха забулени. Огиерите се оглеждаха тревожно.
Аридол беше бил велика столица в дните на Тролокските войни, съюзник на Манедерен и на останалите Десет държави. След като тези войни се проточили толкова, че надминали Стогодишната война, когато вече изглеждало, че Сянката печели победи навсякъде и че всяка победа на Светлината е само печелене на време, един мъж на име Мордет станал съветник в Аридол и убедил всички, че за да оцелее, Аридол трябва да стане по-корав и от Сянката, по-жесток от Сянката, по-малко доверчив и от нея. И постепенно го направил такъв, докато накрая Аридол станал ако не по-черен от Сянката, то поне точно толкова черен. И докато войната с тролоците продължавала да бушува, Аридол се затварял в себе си, затварял се в себе си, докато не се самопогълнал.